Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 46

Жул Верн

Часовете се изнизваха. Мина полунощ, но още нищо не се появяваше на върха на планината.

Най-после, когато беше вече три часа без четвърт, полковник Еверест спокойно стана и произнесе просто:

— Сигнала!

Той има щастието да види пръв светлината, напук на руския му колега.

Матвей Струкс побърза веднага сам да се убеди в появата на сигнала. Но той се сдържа и дума не продума.

След няколко наблюдения измереният ъгъл излезе 73°58’42"413. Както се вижда, големината му определиха с точност до хилядни части от секундата, т.е. почти с абсолютна точност.

На другия ден, 2 юли, лагерът се дигна още в зори. Полковник Еверест искаше да види другарите си колкото се може по-скоро. Той се интересуваше да научи, дали скъпо не бяха купили победата си.

Колите тръгнаха след водачите си и на пладне всички членове от научната комисия се събраха.

Всички бяха налице.

Когато разказаха за боя си с лъвовете, победителите бяха горещо поздравени.

През това утро сър Джон Мърей, Михаил Цорн и Уйлям Еймери бяха измерили от върха на планината ъгловото разстояние на нова станция, разположена няколко мили на запад от меридиана.

Работата продължаваше безспирно. Астрономите я вършеха при благоприятни условия и можеха напълно да се надяват, че до окончателното свършване на работата не ще срещнат никакви пречки. Пет седмици небето беше чисто и безоблачно. Слабо планинската местност беше много удобна за устройване на лагери. Хранителни припаси не липсваха: ловците от кервана, начело със сър Джон, снабдяваха непрекъснато експедицията. Почтеният англичанин вече не броеше породите антилопи и биволи, които падаха под куршумите му.

Всичко вървеше много добре. Здравето на всички беше отлично. Вода не липсваше. И най-после препирните между полковник Еверест и Матвей Струкс като че ли почнаха да утихват за голямо удоволствие на другарите им. Всички се трудеха, без да пестят сили, и можеше вече да се предвижда крайния успех на труда им, когато изведнъж една пречка спря наблюденията им и събуди предишните спорове.

Това беше на 11 август. Още от вечерта керванът вървеше по една местност, покрита с гора на цели мили. Това утро колите се спряха пред една гъста гора, която се губеше зад хоризонта.

Какво може да бъде по-величествено от тази маса зеленина, която образуваше нещо като завеса, висока сто фута! Никакво описание не може да даде ясна представа за тези чудни африкански дървета. Там има и най-различни видове — и гунда и мосокосо и мокомду, гора, която се търси за корабни строежи. Абаносови дървета с дебели стъбла, покрити със съвсем черна кора, богиния — твърда като желязо, бухнера с оранжеви цветове, великолепни рудеблати със светли стъбла и украсени с чудно ефектно разположени листа, гайаси, някои от които имаха в окръжност петнадесет фута. От тази гъста зеленина долита шепот, понякога тайнствен, понякога ясен и силен, който напомня шума на вълни, разбиващи се в брега. Това беше вятъра, който минаваше през гъстите клони и шумно излизаше от другата страна на гигантската гора.