Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 45

Туземецът и сър Джон едва успяха да се опомнят, когато и двамата бяха повалени на земята: африканецът от удар на лапа, а англичанинът от удар с опашка на грамадните лъвици. Туземецът беше ударен в гърдите и лежеше неподвижно на колене. В тази минута, когато животното искаше да се хвърли върху него, един куршум на бушмена на време го спря и избухна в тялото, защото срещна кост.

В същата минута Михаил Цорн, Уйлям Еймери и двамата бушмени се явиха тъкмо навреме на завоя на клисурата. Два лъва и една лъвица бяха вече убити от куршуми и стрели. Но оставаха две лъвици и самецът, кракът на който беше ранен от куршума на сър Джон.

Между това карабините си вършеха работата в опитните ръце на собствениците им. Втората лъвица падна, ударена от два куршума в главата и в слабината. Раненият лъв и третата лъвица с един скок се прехвърлиха над главите на ловците и изчезнаха зад завоя, като бяха поздравени за последен път от две стрели и два куршума.

Вик на тържество се изтръгна от сър Джон.

Лъвовете бяха победени. Четири трупа неподвижно лежеха на земята.

Всички се спуснаха към сър Джон Мърей. С помощта на приятелите си той стана. Кракът му, за щастие, не беше счупен. Колкото за туземеца, той беше само заглушен от силния удар и след няколко минути дойде на себе си.

Един час по-късно цялата дружина беше в гората, където се намираха оставените коне. По пътя си вече не срещнаха двата избягали лъвове, които се бяха спасили.

— Е, сър Джон, харесват ли ви се нашите африкански яребици? — попита Мокум.

— Чудесни са! — отговори англичанинът, като си търкаше болния крак. — Чудесни са! Но какви опашки имат, какви опашки!

Глава 13

С помощта на огъня

Полковник Еверест и другарите му очакваха с лесно обяснимо нетърпение сведения за резултата на сражението в полите на планината.

През нощта трябваше да се появи светещата точка, ако ловците успеят. Лесно можем да си представим безпокойството, в което учените прекараха целия ден. Инструментите бяха готови. Те ги бяха насочили към върха на планината, за да могат да видят през далекогледа светлината, колкото и слаба да е тя.

Но ще се покаже ли тази светлина? Полковник Еверест и Матвей Струкс не можеха да се успокоят нито за минута. И само Николай Паландер, погълнат в изчисленията си, забрави опасността, която заплашваше другарите му. Нека не му се впише в грях природният му егоизъм! Казаното за математика Булвар можеше да се повтори и за него: „той ще престане да изчислява, когато престане да живее“.

А при това двамата учени, англичанинът и русинът се безпокояха много както за извършването на геодезичната работа, тъй и за приятелите си, които бяха заплашени от сериозна опасност. Сами те биха напълно надделели тази опасност, но другарите им ще успеят ли в това? И ако предположим, че не успеят, неочакваната пречка можеше съвсем да спре работата им или пък да я проточи. Като имаме предвид всичко това, лесно можем да разберем безпокойствието на двамата астрономи през този безкраен ден.

Най-после нощта настъпи. Полковник Еверест и Матвей Струкс подред прекарваха по половин час при окуляра. При тези наблюдения те дума не продумваха и се сменяха един други с хронометрична точност. Кой пръв ще види светлината, която очакваха с такова нетърпение?