Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 44

Сър Джон, както сам после се признаваше, почувства, че сърцето му почва страшно да бие. Зениците му се разшириха, челото се покри с бръчки, и той почувства страх, смесен с нетърпение и учудване. Но това се продължи малко и той скоро се окопити. Колкото за другарите му, те останаха спокойни както винаги.

В това време лъвът и лъвиците надушиха опасността. Като видяха закритото си жилище, те се спряха на по-малко от шестдесет крачки.

Самецът изрева страшно и всички се спуснаха към онова място, край което по-преди бяха ловците. Съвсем ясно се виждаха през клоните тези зверове с жълти тела, със святкащи очи и щръкнали уши.

— Ето ги яребиците! — прошепна сър Джон на ухото на бушмена. — На всеки по една.

— Не — тихо отговори Мокум, — цялото семейство още го няма, а гърмежът само ще ги изплаши. Бушмено, можете ли да улучите с лъка си от такова разстояние?

— Да Мокуме — отвърна туземецът.

— Е добре, прицелете се в лявата слабина на самеца и пронижете сърцето му.

Бушменът обтегна тетивата и внимателно се прицели през храстите. Стрелата избръмча. Лъвът падна на тридесет крачки от пещерата и не се помръдна. Можеше да се видят зъбите му, които се подаваха между окървавените устни.

— Чудесно, бушмене! — каза ловецът.

В тази минута лъвиците изскочиха от храсталака и се спуснаха към трупа на лъва. При силния им рев се показаха още два лъва. Зад стария жълт самец вървеше трета лъвица. Нейната грива, която беше щръкнала от ярост, й придаваше гигантски ръст. Тя изглеждаше два пъти по-голяма от естествената величина.

Всички лъвове скачаха и страшно ревяха.

— Вземете карабините — извика бушменът, — стреляйте веднага, защото едва ли ще се успокоят!

Чуха се два гърмежа. Единият лъв падна мъртъв: избухвателният куршум на бушмена го беше улучил в гръбнака. Другият, в когото сър Джон стреля, беше ранен в лапата и яростно се спусна към засадата, а след него и лъвиците. Те се помъчиха да открият входа в пещерата и навярно биха направили това, ако не им пречеха гърмежите. Бушменът, сър Джон и бушменецът се отдръпнаха в дъното на пещерата. Пушките бяха бързо пак напълнени. Два или три точни изстрела — и ловът щеше да се свърши, ако едно непредвидено обстоятелство не промени веднага положението.

От изстрела съчките в пещерата се подпалиха. За миг пламъкът, раздухван от вятъра, се издигна като преграда между ловците и зверовете. Лъвовете отстъпиха. Ловците не можеха да останат повече в пещерата, защото щяха да се задушат.

Положението беше ужасно. Нямаше време за колебание.

— Навън, по-скоро навън! — викаше бушменът, който почти се задушаваше.

Съчките бяха разхвърляни с прикладите на пушките, камъните с труд ги отместиха, а тримата ловци изскочиха от засадата, полузадушени от кълбетата дим.