Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 43

Бушменът нареждаше плана на лова.

Сър Джон Мърей и един от туземците трябваше да допълзят до клисурата и да изгонят от там лъвовете към изхода. Там двамата млади европейци и двама бушмени ще ги посрещнат с куршуми и стрели.

Местността предлагаше всички удобства за изпълнението на този план. Там се издигаше грамадно смокиново дърво, което надалече беше протегнало клоните си и представляваше сигурно убежище за ловците, защото лъвовете не се катерят по дърветата, както другите им сродници от котешката порода. Като се разположат по този начин в клоните, ловците биха били в безопасност от страшните лъвски скокове и можеха много удобно и спокойно да стрелят.

Най-опасната задача лежеше на Мокум, сър Джон и единия от туземците. На възраженията, които направи Уйлям Еймери, ловецът отговори, че другояче не може да бъде и настоя строго да се изпълни плана му. Младите хора го послушаха.

Вече почна да се разсъмва. Върхът на планината, облян от слънчевите лъчи, гореше като факел.

След като прегледа четиримата си приятели които седяха на клоните, бушменът даде знак на сър Джон и туземеца да тръгнат с него. Те се покатериха по издатината от дясната страна на клисурата.

Бушменът разчиташе, че лъвовете са се върнали от нощния лов и сега изяждат в леговището плячката си, а може би и спят. Той мислеше да завари лъвовете именно в това състояние и да ги довърши.

Четвърт час след като бяха влезли в клисурата, Мокум и пътниците му стигнаха срутеното място за което им говори Михаил Цорн.

Това беше твърде дълбока пещера, която не можеше да се разгледа напълно, защото входът й беше затрупан с остатъци от животни и кости. Нямаше никакво съмнение, че именно това е леговището, за което им беше говорил полковник Еверест.

Но в тази минута, въпреки очакванията на ловците, леговището излезе празно.

Мокум с пълна пушка запълзя нататък. Тъй стигна до входа на леговището.

Един поглед навътре му откри, че там е празно. Това обстоятелство, за което не бяха и помислили, веднага промени целия план. Двамата му другари веднага се отзоваха на повикването му.

— Сър Джон — каза ловецът, — нашият дивеч още не се е върнал, но скоро ще се появи и аз предлагам да заемем мястото му. Според мене, такива храбреци като нас е по-приятно да бъдат нападнати, отколкото сами да нападат, още повече когато са в такова удобно положение. Какво ще кажете на това?

— Ще кажа, че съм на вашето мнение — отговори сър Джон Мърей. — Вие сте ми началник — заповядайте!

Мокум, сър Джон и туземецът се вмъкнаха в леговището. То представляваше една грамадна пещера, посипана с кости и парчета окървавено месо. След като се убедиха напълно, че е съвсем празна, ловците барикадираха входа с грамадни камъни, които дотъркаляха с голям труд. Дупките между камъните запълниха с клони и съчки, които се намираха в изобилие.

Тази работа скоро се свърши. Ловците се настаниха зад барикадите и зачакаха.

Но не чакаха дълго. В пет часа и четвърт се показаха един лъв и две лъвици. Те бяха грамадни зверове. Черногривият лъв, който влачеше по земята опашката си, носеше в зъбите си цяла антилопа, като я тръскаше, както котката прави с мишка. Този тежък товар никак не го затрудняваше, не изглеждаше тежък за челюстта му. Той вървеше с него съвсем свободно. Двете жълти лъвици вървяха след него, като скачаха и лудуваха.