Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 42

— Господа, — почна той съвсем спокойно, — ако полковник Еверест не се е излъгал, утре ще имаме работа с черногриви лъвове. Тези зверове принадлежат към най-свирепата и най-опасната порода. Трябва да бъдем крайно предпазливи. Препоръчвам ви особено да се пазите от първите им скокове на разстояние от шестнадесет до двадесет крачки. Но ако скокът излезе несполучлив, лъвът рядко го повтаря. Говоря ви това по личен опит. Когато сутринта лъвовете почват да се връщат в бърлогите си, ние ще ги нападнем. Но те ще се защищават и ще се защищават добре. Трябва да знаете, че сутрин те са по-добре нахранени и затова не са тъй силни и тъй свирепи. Това е най-важното: но ето и второстепенното: те стават толкова по-страхливи, колкото по-често ги тревожат без причина. Но тука в тази дива страна те ще бъдат страшно свирепи. Съветвам ви също добре да измервате разстоянието, преди да стреляте. Оставете звяра да се приближи, не бързайте, целете се право в плещите. Ще прибавя, че конете ще оставим назад. Тези животни ще се изплашат, като видят лъвовете и ще попречат на конниците добре да се мерят. Ще се сражаваме пеша и надявам се, че хладнокръвието не ще ни напусне.

Другарите на бушмена внимателно изслушаха всяка негова дума. Мокум беше ловец с голяма опитност. Той знаеше, че работата е сериозна. Ако лъвът наистина не се хвърля на човека, който минава равнодушно край него, на нападателя се хвърля с ярост, която стига до краен размер. Тогава става ужасен звяр, който при това е надарен от природата с гъвкавост, кръвожадност и сила.

Бушменът още веднъж посъветва европейците да не изгубват хладнокръвие и особено сър Джон, който понякога прекалено се увличаше в смелостта си.

— Стреляйте в лъва също тъй спокойно, както когато стреляте в яребица. Това е най-важното — казваше бушменът.

Наистина, това е най-важното. Но кой с ръка на сърцето може да каже, че не ще изгуби хладнокръвие, когато се срещне с лъв?

В четири часа сутринта ловците завързаха конете си всред гъсталака в горичката и напуснаха мястото, гдето бяха нощували. Денят още не се беше пробудил. Няколко червеникави облаци плуваха по тъмния фон на източния хоризонт. Мракът още не се намаляваше.

Бушменът посъветва своите спътници да прегледат оръжията си. Сър Джон и той трябваше само да поставят медни гилзи в карабините си и да прегледат ударника. Михаил Цорн и Уйлям Еймери промениха капсулите във винтовките си, защото предишните можеше да са овлажнели. А пък туземците се бяха въоръжили с лъкове, с които много добре си служеха. Много лъвове бяха паднали под стрелите им.

Шестимата ловци тръгнаха към клисурата по същия път, който в навечерието беше прегледан от двамата млади учени. Те не говореха нито дума, а само мълчаливо се промъкваха между дърветата, като червенокожите в гъсталаците на горите си.

Скоро малката група стигна до тясното гърло, където се намираше клисурата. От това място се почваше проход между две гранитни скали. Приблизително на половината път до най-близката полегатост се намираше леговището на лъвовете.