Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 41

През нощта на 29 срещу 30 март Матвей Струкс, Николай Паландер и сър Джон Мърей се редуваха при окуляра на инструмента… Но на върха на планината не успяваха да забележат никакъв сигнал.

Наблюдателите заключиха, че навярно изкачването е било много мъчно и че до вечерта полковник Еверест не е успял да стигне върха. Наблюденията си отложиха за следната нощ, защото мъчно можеше да се очаква да се види денем светлината на фенера.

Но какво беше учудването им, когато на 30 юни, към два часа на пладне, полковник Еверест и другарите му се върнаха в лагера. Сър Джон се спусна насреща им.

— Вие ли сте, господин полковник? — извика той.

— Да, ние, сър Джон.

— Ами планината? Нима е недостъпна?

— Напротив, много е достъпна — отвърна полковник Еверест, — но е пазена. Ето защо се върнахме за подкрепа.

— От кого? От туземци ли?

— Да, четириноги туземци с космата грива, които вече разкъсаха един от конете ни.

И с няколко думи полковникът разказа на другарите си за своите приключения. До полите на планината всичко вървяло благополучно. След като разгледали, видели, че планината е достъпна само откъм югозападното възвишение, но трябвало да се мине откъм една клисура. А там, според израза на бушмена, група лъвове основали свой „краал“. Всички опити на полковника да ги изпъди оттам отишли напусто. Тъй като пътешествениците не били взели достатъчно оръжия, трябвало да се оттеглят, след като изгубили един кон, на който един лъв счупил гръбнака с един удар на лапата си.

Този разказ не можеше да не развълнува сър Джон и бушмена. „Планината на лъвовете“ беше необходима станция за продължаване на геодезичната работа. Случаят да си премерят силите с най-страшните представители на котешката порода беше много примамлива за да не се възползват от него. Експедицията веднага бе организирана.

Всички европейски учени, включително и равнодушния Паландер, поискаха да участват в нея. Но необходимо беше някой да остане в лагера, за да измери ъглите при основата на новия триъгълник.

Като разбираше, че неговото присъствие е потребно за контролиране на работата, полковник Еверест реши да остане с двамата руски астрономи. От друга страна никакви доводи не можеха да спрат сър Джон Мърей. Отрядът, предназначен да очисти клисурата, която водеше към планината, се състоеше от сър Джон, Уйлям Еймери, Михаил Цорн и трима местни жители, които Мокум познаваше като чудно смели и хладнокръвни ловци.

Като стиснаха ръцете на другарите си, тримата европейци напуснаха лагера в четири часа след обед и се скриха в гората на път за планината. Те нетърпеливо пришпорваха конете си и към десет часа вечерта успяха да минат тридесет мили.

Когато останаха две мили до планината, отрядът се приготви за нощуване. Огън не накладоха, защото Мокум не искаше да привлича вниманието на животните, като предпочиташе да се срещне с тях денем.

Тази нощ почти непрекъснато се чуваше рева на лъвовете: тези хищници само нощно време напущат бърлогите си и тръгват да си търсят храна.

Никой от ловците не спеше и бушменът се възползва от тази безсъница, за да даде на спътниците си няколко ценни упътвания.