Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 40

След като сериозно обсъдиха този въпрос, астрономите все пак решиха да поставят електрически фенер на този връх, а докато сигналният знак бъде поставен, работата трябваше временно да се прекъсне.

Полковник Еверест, Уйлям Еймери и Михаил Цорн заедно с трима моряци и двама водачи трябваше да отидат на новата станция, за да поставят светлинния знак, към който при нощните наблюдения трябваше да се насочи тръбата на теодолита. Разстоянието беше много голямо, за да може да се прави измерване с нужната точност денем, при слънчева светлина.

Като събра инструментите, приборите и хранителните си припаси, които бяха натоварени на мулета, експедицията тръгна сутринта на 28 юни. Полковник Еверест смяташе да стигне до полите на планината не по-рано от следния ден и колкото и лесно да бъде изкачването, фенерът можеше да бъде поставен едва през нощта на 29 срещу 30. Наблюдателите, които оставаха в лагера, можеха да забележат светещата точка на върха на петнадесетия триъгълник най-рано след тридесет и шест часа.

През отсъствието на полковник Еверест, Матвей Струкс и Николай Паландер пак се отдадоха на предишните си занимания. Сър Джон Мърей и бушменът пребродиха околностите на лагера и убиха няколко вида антилопи, които тъй често се срещат в Южна Африка. Освен антилопите, сър Джон уби още няколко жирафи — животни, които рядко се срещат на север, но много обикновено в южните степи.

Ловът на жирафи се смята за най-интересен от ловците. Сър Джон и бушменът попаднаха на едно стадо от двадесет животни. Жирафите са толкова предпазливи, че не позволяват на никой да се приближи на повече от петстотин крачки. Но една самка остана назад от стадото и ловците решиха да я заградят. Животното не тичаше бързо и изглеждаше, че лесно щяха да го настигнат. Но когато конете на сър Джон и бушмена се приближиха съвсем, жирафа протегна шия и се понесе с невероятна бързина. Трябваше да я преследват около две мили. Най-после сър Джон стреля с карабината си и я повали. Жирафата беше висока не по-малко от единадесет фута, като се смята от копитата до върха на рогата, покрити с косми.

Следната нощ двамата руски астрономи определиха ъгловата височина на някои звезди, което им даде възможност да определят географската ширина на мястото гдето се намираше лагера им.

Денят на 29 юни мина без каквито и да било приключения. С особено нетърпение чакаха нощта, за да определят върха на петнадесетия триъгълник. Нощта настъпи — беззвездна, суха, без никаква мъгла. Такава нощ напълно спомагаше да се наблюдава съвсем отдалечената светеща точка, която трябваше да уловят от зрителното поле на далекогледа.

Предварително бяха направени всички необходими приготовления. Далекогледът беше насочен към върха на планината, за да улови светлината на електрическия фенер.