Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 39

Ученият нищо не виждаше и невъзмутимо продължаваше да пише числа. Приятелите не бяха успели да минат и двеста крачки, когато крокодилите се измъкнаха на брега и запълзяха право към жертвата си.

— Само точният изстрел и хладнокръвието могат още да го спасят — тихо каза ловецът.

Те застанаха на колене, прицелиха се в най-близките крокодили и гръмнаха. Две от чудовищата със счупени гръбнаци тежко се отърколиха във водата, а останалите бързо се скриха.

При звука на гърмежите Николай Паландер дигна глава. Като видя другарите си, той бързо се приближи до тях и извика:

— Намерих! Намерих!

— Какво намерихте, господин Паландер? — попита го сър Джон Мърей.

— Неточността в мантисата на сто и третия логаритъм по таблиците на Джон Уолстън.

Наистина, той намери грешката. Чуден човек! Той откри неточността в един логаритъм. И имаше право на сто фунта, обещани от издателя Джон Уолстън. Ето с какво беше зает руския астроном през тези четири дни, докато скиташе сам из пущинаците! Сам Андре Мари Ампер, най-разсеяният учен на света, не би могъл да надмине този чудак.

Глава 12

Една станция по вкуса на сър Джон

Както и да е, руският математик беше най-после намерен. И когато го попитаха, как е прекарал тези четири дни, той не можа да отговори. Опасностите, на които се е излагал, бяха просто невероятни. Когато му разказаха за случката с крокодилите, той не искаше да вярва, като вземаше разказа за шега. Бил ли е гладен? Ни най-малко. Хранел се е с числа, и при това с такъв успех, че дори е открил грешката в логаритмичните таблици.

В присъствието на другарите си Матвей Струкс от народностно самолюбие не искаше да упреква Николай Паландер. Но нямаше съмнение, че по-късно разсеяният руски астроном е получил добър душ от началника си, който сигурно доста охладил разпалеността му към търсенето на грешки в логаритмите.

Измерванията бяха веднага подновени. Няколко дни работата вървеше много добре. Ясното време благоприятстваше както за определянето на зенитните разстояния, тъй и за измерването на ъглите при станциите. Към предишните триъгълници бяха прибавени нови и ъглите им бяха грижливо измерени.

На 28 юни астрономите пристъпиха вече към основата на петнадесетия триъгълник. Според техните пресмятания, този триъгълник трябваше да обхване частта на меридиана между втория и третия градус. За да свършат напълно с последния триъгълник, трябваше да измерят прилежащите ъгли с визиране на станцията, която образуваше върха на този триъгълник.

Но тук изникна сериозна мъчнотия. Цялата местност беше покрита с горички и не можеше да се намери такова място, гдето би могло да се поставят сигналните знаци. Доста големият наклон на север позволяваше да се поставят стълбове, но не можеше да се виждат. Само едно издигнато място позволяваше да се постави на него фенер, но то беше много далече. Това беше върха на една планина, висока 1200–1300 фута и издигаща се на тридесет мили на северозапад. При такива условия страните на петнадесетия триъгълник трябваше да бъдат по-дълги от двадесет хиляди сажена. При някои геодезични предприятия се е случвало да се вземат и два, три, дори и четири пъти по-големи страни на триъгълника, но англо-руската комисия едва за първи път трябваше да прибегне към това.