Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 37

— Уважаеми господине… — наежи се русинът, обиден от епитета, който бе даден на Николай Паландер.

— Да, полуумен — повтори полковник Еверест, като устно изговаряше всяка сричка. — А в отговор на вашите думи ще прибавя, че ако работата ни се прекъсне, виновни ще бъдат за това русите, а съвсем не англичаните.

— Господин полковник — завика Матвей Струкс, — вашите думи…

— Моите думи са добре претеглени, уважаеми господине, и аз заявявам, че никаква работа няма да се върши, докато не се намери вашия математик. Готов ли сте?

— Аз бях готов, преди да заговорите — сърдито отговори Матвей Струкс.

Всеки от противниците тръгна към каруцата си, защото керванът беше вече пристигнал.

Сър Джон Мърей, който вървеше с полковника, каза:

— За щастие, този чудак не взе със себе си двойния регистър с измерванията.

— Страхувах се, че това може да се случи! — просто отвърна полковникът.

Двамата англичани се приближиха до Мокум и почнаха да го разпитват за подробностите на произшествието.

Ловецът разказа, че за последен път са видели математика преди два дни на двадесет мили от лагера. Щом забелязали изчезването му, Мокум веднага започнал да го търси, поради което и керванът закъснял. Като не го намерил, той решил, че ученият сам е дошъл при другарите си. Но тъй като го няма и тука, сега трябва да го търсят на североизток, в гористата част на страната, без да отлагат нито минута, ако искат да го намерят жив. Вече два дни са се минали, откак той се намира в една местност. която гъмжи от змии и кръвожадни зверове. Съвсем безпомощен, той може да умре от глад. Трябваше колкото се може по-скоро да му се притекат на помощ, преди да е станало късно.

След два часа полковник Еверест, Матвей Струкс, сър Джон Мърей и двамата млади астрономи напуснаха лагера, водени от ловеца. Всички яздеха здрави коне и Матвей Струкс мислено проклинаше съотечественика си, който му причиняваше толкова безпокойство. Язденето му беше такова, че само благовъзпитаните англичани можеха да се удържат от смях.

Преди да напусне лагера, Мокум помоли водача да му даде кучето си, което беше много умно и дресирано. Той му даде да помирише шапката на Николай Паландер, свирна му по особен начин и умното животно затича на североизток. Всички се понесоха след него и се скриха в гората.

Целият ден полковник Еверест и другарите му яздиха след кучето, което ту тичаше напред, ту се връщаше, като не намираше истинската следа.

Астрономите високо викаха по име изчезналия другар и гърмяха с пушките си, като се надяваха да бъдат чути от Николай Паландер. Внимателно претърсиха един район от пет мили около лагера, но не намериха нищо. Мръкваше се и търсенията трябваше да бъдат отложени за другия ден.

Нощуваха под група дървета край един голям огън. Често долиташе рева на хищни зверове, който навяваше мрачни опасения за участта на Николай Паландер, гладен, вкочанен в студената нощ и съвсем беззащитен. Строиха много планове за да го спасят, при което англичаните изказваха толкова внимание и съчувствие, че трогнаха дори Матвей Струкс. Решиха да не се залавят с никаква работа, докато ученият русин не бъде намерен.