Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 35

Преди пътниците да се опомнят, лодката се завъртя и се понесе към средата на потока. Няколко ярда по-надолу Нозуб изменяше посоката. Лодката стигна до това място и от силното сблъскване в брега се спря.

Здрави и читави, пътниците изскочиха на брега на две мили по-долу от мястото, където трябваше да слязат.

Глава 11

Где се намираше Николай Паландер

Геодезичните работи се продължиха. Беше построен нов триъгълник с помощта на две станции, съединени с третата, която се намираше оттатък реката. На работата пречеха само змиите, които тука бяха в изобилие. Срещаха се и много отровни, например mambas, които стигаха до десет фута дължина и ухапването на които е смъртоносно.

На 21 юни, четири дни след преминаването, пътниците се намериха в една малка гора, която не пречеше на триангулацията. На хоризонта се виждаха възвишения, които бяха няколко мили отдалечени едно от друго. На тях беше удобно да се поставят стълбове и фенери.

Това място представляваше от себе си низка, влажна равнина, но плодородна. Тук Уйлям Еймери намери смокинови дървета, плодовете на които бушмените много обичат. Въздухът беше изпълнен с нежното ухание на едни растения, плодовете на които достигат три пръста, стърчат над корените и разпръскват приятна миризма. Децата много обичат тези плодове, наричани кукумакранти. Освен това тука се срещаха цели поля от колоквинти и безкрайни ливади от джоджан.

Въпреки плодородието на тази местност, в нея нямаше нито едно дърво и не се виждаха дори следи от огньове. Вода имаше предостатъчно: срещаха се малки езерца и рекички, които по всяка вероятност се вливаха в притоците на Оранжевата река.

Този ден учените решиха да починат и да почакат кервана. Определеният от Мокум срок изтичаше и керванът скоро трябваше вече да пристигне.

Мръкваше се, а него никакъв го нямаше. Навярно нещо го е задържало.

Сър Джон Мърей предполагаше, че сигурно: не е имало брод, поради силните дъждове, на това място, където керванът смяташе да мине през реката.

Мина и 22 юни, но керванът го нямаше. Полковник Еверест се безпокоеше много, защото без принадлежности за снимане и без хранителни припаси те не можеха да вървят на север, а това може зле да се отрази на изследванията.

По този повод Матвей Струкс забеляза, че той още в началото е съветвал всички да вървят с кервана, като съединят геодезически последната станция от другата страна на реката с двете станции от тази страна. Трябваше само да го послушат, и тогава експедицията не би изпаднала в такова затруднение. Той прибави, че ако триангулацията пострада от това закъснение, отговорността ще падне върху тези, които са предлагали и т.н., и че във всеки случай русите и т.н.

Полковник Еверест възразяваше срещу тези обвинения, като казваше, че решението е било взето задружно. Препирнята им беше прекъсната от сър Джон Мърей, който обясни на приятелите, че извършеното не може да се върне и че препирнята е съвсем безсмислена. Решиха да чакат до утре, а ако керванът не пристигне, Михаил Цорн и Уйлям Еймери ще идат да го търсят по упътванията на водача.