Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 36

Като се съгласиха с това, двамата съперници се оставиха на мира един други. Сър Джон Мърей отиде в околната гориста местност. Зверове не се намериха. Птици имаше много, но негодни за ядене. Обаче като естественик получи удовлетворение, като уби две редки птици. Един чудесен франколин, дълъг дванадесет пръста, с къси крака, тъмносив гръб и червена човка. Другата птица принадлежеше към грабливите. Тя беше особен вид южно африкански сокол с червена шия и бяла опашка. Водачът внимателно очисти двете птици, без да развали перушината им.

Дойде и 23 юни. Керванът не се показваше и младите астрономи вече се готвеха да идат да го търсят, когато изведнъж се чу далечен лай, а след това се показа Мокум на зебрата си.

— По-бързо, храбри ловецо — радостно извика сър Джон Мърей. — ние вече се отчаяхме за вас. Никога не бих се утешил, ако се изгубехте. Без вас няма и лов. А сега, по този случай, ще пием шотландско уиски!

Бушменът нищо не отговори на тези приятелски думи, като безпокойно търсеше някого с очи.

Полковник Еверест забеляза това, приближи се до ловеца и запита:

— Кого търсите, Мокум?

— Господин Палендер — отговори бушменът.

— Как, нима той не е с кервана? — извика полковникът.

— Не, той не е с нас и аз предполагах, че е тука. Обаче и тук го няма, значи се е заблудил!

Като чу това, Матвей Струкс бързо се приближи.

— Николай Паландер се е заблудил, а? — извика той. — Ние го поверихме на вас, а него го няма с вас! Вие ще отговаряте за него и не мислете, че като кажете „заблудил се е“, ще се отървете!

Тези думи съвсем възмутиха ловеца, който беше хладнокръвен само във време на лов.

— С какво право ми говорите тъй, господин руски астрономе? — каза той с развълнуван глас. — Аз не съм длъжен да се грижа за вашия другар, ако той сам не прави това. Напразно ме обвинявате: той сам си е виновен! Двадесет пъти го сварвах, погълнат в изчисленията си, да се отдалечава от кервана, двадесет пъти му казах, че това е опасно, и сам го прибирах. А преди два дни той изчезна на някъде и аз не можах да го намеря. Ако сте по-опитен от мене, опитайте се, потърсете. Обърнете се за помощ към телескопа ви, може би той ще ви помогне!

Бушменът би наговорил още много неща, ако сър Джон Мърей не беше сполучил да успокои ловеца и да прекъсне караницата. Но изведнъж Матвей Струкс се нахвърли върху полковника, който съвсем не очакваше това:

— В никакъв случай не ще позволя да бъде изоставен другаря ми и ще положа всички усилия, за да го намеря. Уверен съм, че ако това би се случило с някой от английските астрономи, полковник Еверест би прекъснал работата, за да търси другаря си. Аз не разбирам защо да бъде тъй за англичаните и другояче за русите!

Полковник Еверест беше явно обиден от тези думи.

— Господин Струкс — извика той, като хвърли негодуващ поглед на противника си, — какво право имате да ме обиждате и за какви смятате англичаните? С какво право смеете да мислите, че не ще отидем да търсим този полуумен математик?