Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 34

Този туземец беше водач на кервана. Той бе препоръчан от Мокум като човек, който добре познава африканските потоци. Говореше малко английски и посъветва пътниците да мълчат докато минават през потока.

Въжето бе отвързано и лодката след стотина крачки навлезе в бурния поток. Моряците точно изпълняваха заповедите, давани от кормчията. Те ту дигаха греблата, за да избегнат някое дърво под водата, ту дълбоко загребваха, за да надделеят водовъртежа, ту оставяха лодката на течението. Кормчията внимателно следеше течението на водата и движението на лодката и на време предупреждаваше за опасността.

Европейците бяха много обезпокоени от това преминаване. Полковник Еверест и Матвей Струкс се гледаха, без да продумат. Сър Джон Мърей с неразделната си пушка между краката се любуваше на птиците, които едва се допираха до повърхността на водата. Уйлям Еймери и Михаил Цорн разсеяно гледаха бреговете, които бягаха с шеметна бързина пред очите им.

Скоро те влязоха в ивицата на най-бързото течение. Това място трябваше да се пресече направо, за да отидат на срещуположния бряг, където течението беше вече по-спокойно. По заповед на кормчията, моряците силно натискаха греблата, но не можаха да задържат лодката и тя бързо се понесе надолу по течението. Нито кормилото, нито греблата, можеха да й дадат друга посока.

Положението ставаше по-опасно — лесно можеше да се ударят в някоя скала или плаващ дънер — и тогава лодката неминуемо щеше да се обърне.

Всички ясно разбираха опасността, но всички пазеха пълно мълчание.

Кормчията стана, за да следи по-добре движенията на лодката, но не можа да я задържи. Течението беше тъй бързо, че съвсем парализираше кормилото. На двеста стъпки от лодката върху водата се виждаше куп дървета и камъни, на които лодката, изглежда, неминуемо трябваше да налети и да се разбие.

Наистина, скоро се почувствува удар, но не такъв силен, какъвто очакваха. Лодката се наклони, една вълна я заля, но пътниците се задържаха на местата си.

Когато дойдоха на себе си, те видяха, че „скалата“, в която се бяха ударили, се мърдаше и движеше във водата.

Това се оказа чудовищен хипопотам, довлечен до островчето от течението, който не се решаваше да се движи, за да достигне брега.

Когато го удариха, той дигна глава и загледа наоколо с малките си глупави очи. Имаше повече от десет фута дължина и беше покрит с твърда, тъмна, гола кожа. От отворената му уста се подаваха остри горни зъби и грамадни глици.

Той бързо се спусна върху лодката и я захапа за борда.

Сър Джон Мърей, който не изгуби присъствие на духа, гръмна. Куршумът се заби до ухото на хипопотама. Въпреки болките, животното не изпускаше лодката и силно я тръскаше. Сър Джон пак напълни пушката, прицели се в главата и гръмна. Раната се оказа смъртоносна. Хипопотамът пусна лодката и течението понесе мъртвото му туловище.