Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 33

Въпреки лошото време, работите се вършеха с предишната точност и измерването на меридиана продължаваше към север.

От 30 май до 17 юни нищо особено не се случи. Нови триъгълници се строяха безспирно с помощта на изкуствени станции и, според пресмятанията на полковник Еверест и Матвей Струкс, към края на месеца трябваше да бъде измерен нов градус от двадесет и четвъртия меридиан, ако някоя естествена пречка не спъне работата.

На 17 юни един доста широк поток, приток на Оранжевата река, пресече пътя на учените. Лично членовете на комисията лесно можеха да я преминат, защото имаха гумена лодка, специално пригодена за такива минавания. А колите и другите неща трябваше да се прекарат през брод.

Матвей Струкс посъветва европейците да минат заедно с инструментите си, а керванът, под водачеството на Мокум, да слезе няколко мили надолу по течението до един брод, който бушменът знаел.

На това място притокът на Оранжевата река беше широк около половин миля. В него се срещаха подводни камъни и плуването в такава лодка съвсем не беше безопасно. Матвей Струкс каза това, но се присъедини към общото решение, защото не желаеше да го вземат за страхливец.

От учените само Николай Паландер придружаваше кервана. Той направи това не защото се страхуваше — та той беше толкова погълнат от друго, че едва ли би помислил за опасността. Просто неговото присъствие не беше необходимо при продължаването на работата, а в малката лодка мъчно можеха да се настанят всички пътници, необходимите инструменти и хранителните припаси. Нужни бяха опитни моряци, за да управляват лодката, и Николай Паландер отстъпи мястото си на един моряк от „Кралица и Цар“, който в този случай беше сигурно по-полезен от Хелзингфорския астроном.

След като си определиха среща на север от потока, керванът почна да се спуска по левия бряг под водачеството на бушмена. Полковник Еверест, Матвей Струкс, Уйлям Еймери, Михаил Цорн, сър Джон Мърей, двама моряци и един бушмен останаха на брега на Нозуб. Тъй местните жители наричаха потока, който от проливните дъждове беше станал много широк.

— Много хубава рекичка! — каза Михаил Цорн на Уйлям Еймери, като лежеше на тревата, докато моряците приготвяха лодката за преминаване.

— Да, много хубава, но мъчно ще може да се преплува — отвърна Уйлям Еймери. — Малко време живеят тези потоци, но хубаво си отживяват. Когато настъпи суша, този поток едва има вода, за да напои един керван, но сега е непроходим. Течението му е много бързо, затова и бързо ще пресъхне. Това е изобщо физическия и нравствен закон на природата. Лодката е вече готова и няма време да се разсъждава по философски въпроси, все някак си ще минем през този бързей!

Гумената лодка, развита и укрепена, беше спусната във водата. Тук водата беше спокойна поради завой около един издаден нос. Инструментите бяха сложени в лодката върху един пласт трева, за да не се удрят един в друг. Астрономите седнаха тъй, че да не пречат на гребците, а бушменът седна на задната част, за да управлява кормилото.