Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 32

Жул Верн

— Не си въобразявайте твърде много, уважаеми господине, и не забравяйте, че имате работа с астроном от Пулковската обсерватория, мощният телескоп на която е позволил да се види, че дискът на Уран е съвсем кръгъл!

Полковник Еверест отговори, че той има честта да принадлежи към Кембриджската обсерватория, мощният телескоп на която е дал възможност да се определи, че петното на Андромеда принадлежи към лъжливите мъгляви петна.

После Матвей Струкс каза, че през Пулковския телескоп, който има четиринадесет дюймов обект, се виждат звездите от тринадесета величина. На това полковник Еверест възрази, че обективът на Кембриджския телескоп също има четиринадесет дюйма в диаметър и че през нощта на 31 януари 1852 година с неговата помощ е бил открит тайнствения сателит, който е причинявал неправилности в движението на Сириус.

Когато учените стигнат до подобни препирни, отношенията между тях ставаха невъзможни, а съдбата на триангулацията започва да вдъхва сериозни опасения.

До сега препирните засягаха само дребни геодезични работи. Оспорваха се, например, показанията на теодолита, но за избирането на станция не изникваше препирня. Разногласията пък за показанията на инструмента само помагаха за по-точното изчисляване.

На 31 май времето се влоши. На друго място при подобно състояние можеше да се очаква буря и дъжд. Небето се покри с облаци. Появи се светкавица, но без гръм. Не падна и дъжд. След това няколко дни небето беше мрачно, имаше мъгла, и точките за визиране на една миля не се виждаха.

За да не губят време, решиха да работят нощно време. Мокум посъветва да се вземат някои предпазни мерки, за да осигурят наблюдателите, защото зверовете, привличани от блясъка на електрическите лампи, се събираха и дигаха безподобен вой и рев.

Отначало астрономите, обиколени от зверовете, с мъка се съсредоточаваха в работата, която се вършеше все със същата точност, но много по-бавно. Ревът на лъва и святкащите очи на другите зверове смущаваха учените. Трябваше да притежават много голямо хладнокръвие, за да могат при такива условия да насочват правилно инструментите си към светлината на сигналите и да определят ъгловите разстояния.

Но след няколко дни членовете на научната комисия навикнаха на обстановката и работеха също тъй спокойно, както и в обсерваторията. На всяка станция имаше по няколко бушмени, въоръжени с карабини, и доста дръзки хиени паднаха под куршумите им. Сър Джон Мърей беше във възторг, че държеше в ръцете си пушка, докато гледаше в окуляра, и често между две зенитни наблюдения стреляше.