Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 31

Наистина, грамадният слон бе смъртно ранен. Той изпускаше жални стонове, махаше опашка, всмукваше с хобота си окървавената вода и поливаше дърветата и храстите с червен дъжд. После изгуби и последните сили, падна и повече не се помръдна.

В тази минута сър Джон Мърей излезе от храсталака. Той беше полугол. От ловджийския му костюм бяха останали само парцали. Но той беше много доволен и не би пожалил дори кожата си за такъв успех.

— Великолепно животно — каза той, като разглеждаше трупа на слона, — но май че е малко тежко за ловджийската чанта!

— Да — каза Мокум, — но ние ще вземем със себе си само най-хубавото. Погледнете, какви чудни зъби! Те тежат не по-малко от петнадесет килограма всеки, а пък един килограм слонова кост струва десет шилинга. Всичко това прави една хубава сума!

Като каза това, ловецът се залови с животното. Той отсече зъбите, краката и хобота, защото тези части се смятат за най-вкусни и ги взе със себе си, за да нагости членовете на експедицията. Това отне много време и ловците се върнаха едва към пладне.

Бушменът опече краката на животното по африкански, т.е. зарови ги в земята с нажежени въглища. Всички бяха във възторг от яденето, дори и Николай Паландер и в един глас хвалеха храбрият сър Джон Мърей.

Глава 10

Потока

Докато керванът стоеше в краала, полковник Еверест и Матвей Струкс не се срещаха. Географската ширина се определяше без тях. А ако не трябваше да се виждат с научна цел, те съвсем и не се срещаха. В навечерието на заминаването полковник Еверест изпрати на Матвей Струкс картичката си с подпис „Р.Р.С.“ и адресирана до „руския астроном“. В отговор той получи от него също такова писмо.

На 19 май керванът тръгна на север. На осмия триъгълник, върхът на който се падаше на един хълм, вляво от меридиана, ъглите при основата бяха измерени и оставаше само да се стигне до тази нова станция, за да се продължи работата.

От 19 до 29 май местността беше съединена с два триъгълника. Бяха взети всички мерки, за да се постигне колкото се може по голяма точност. Работата вървеше добре, а и времето напълно благоприятствуваше. Почвата не представляваше непреодолими пречки. Дори с равността си тя отчасти затрудняваше измерването на ъглите.

Това беше съвсем равна, зелена равнина, пресичана от потоци. Те течеха между корагу, от клонете на които бушмените правят лъкове.

Срещаха се парчета разложени скали, смесени с глина, пясък и желязна руда. В такива места съвсем нямаше вода, а по растенията се срещаше само мъх.

За наблюдение трябваше да се забиват стълбове, високи десет-дванадесет метра, които служеха като точки за визиране. Това много забавяше триангулацията, защото всеки път стълбът трябваше да се пренася на няколко мили, за да образува върха на нов триъгълник. Но това се вършеше от екипажа на „Кралица и Цар“ много изкусно и бързо. Тези хора трябваше само да бъдат хвалени, ако понякога между тях не изникваха въпроси, които засягаха народността и предизвикваха раздори…

Съревнованието между началниците на експедицията, което ги караше да враждуват помежду си, често се предаваше и на подчинените. Михаил Цорн и Уйлям Еймери трябваше да полагат всички усилия, за да прекъснат тези караници, които лесно можеха да се обърнат в бой. Но ставаше още по-лошо, когато в тези караници се намесваха полковник Еверест и Матвей Струкс, защото всеки вземаше страната на съотечествениците си, без да се грижи, кой е прав. Караницата се пренасяше и между тях, като нарастваше „пропорционално на обема“ както се изразяваше Михаил Цорн. Два месеца след заминаването от Латаку Уйлям Еймери и Михаил Цорн бяха вече приятели. Дори Николай Паландер и сър Джон Мърей, единият погълнат от изчисленията, а другият — от лова, почнаха да се намесват в караниците. Но това малко помагаше и веднъж Матвей Струкс каза на полковник Еверест: