Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 29

— Аз мисля, ваша милост, че днес ще бъдете по-щастливи. Само да не стреляме зайци с гранати!

Сър Джон Мърей не се обиди и отговори, че е готов да тръгнат дори веднага.

Ловците се отдалечиха няколко мили в ляво от лагера, докато астрономите още спяха. Този път сър Джон Мърей носеше със себе си проста пушка, по-подходяща за лов на газели и антилопи. Те, разбира се, можеха да срещнат и други животни, но сър Джон Мърей сега по-скоро би се съгласил да стреля със сачми по лъв, отколкото да повтори такъв изстрел, небивал в летописите на спорта.

Този ден, както предсказа Мокум, съдбата благоприятстваше ловците. Те убиха две черни, много редки антилопи, ловът на които е много труден. Те бяха великолепни животни, високи четири фута, с дълги и завити във формата на саби рога. Главата им е продълговата, копитата — черни, козината е мека и гъста, ушите — тесни и заострени, гърдите и корема — бели като сняг.

Ловците можеха да се гордеят с този лов, защото черните антилопи са били винаги мечта на Делегорговци, Валберговци, Куминговци и Балдуиновци и са най-забележителния образец на южната фауна.

Но сърцето на англичанина силно заби, когато Мокум му показа големи следи по края на гората, близо до едно голямо и дълбоко блато, около което растяха грамадни млечоци и повърхността на което беше покрита с тъмносини водни лилии.

— Господине — каза му Мокум, ако утре призори ваша милост пожелае да дойде тука, нека вземе със себе си карабина.

— Защо ми давате този съвет? — попита сър Джон Мърей.

По земята те виждат пресни следи.

— Нима тези грамадни вдлъбнатини са следи от животни? Но краката, които са поставили такива следи, трябва да имат не по-малко от половин сажен!

— Това показва — каза бушменът, — че животните, които имат такива крака, трябва да са не по-малко от девет фута в плещите.

— Слон! — извика сър Джон Мърей.

— Да, сър, и това навярно е самец, много голям!

— До утре, бушмено.

— До утре, сър.

Ловците се върнаха в лагера и донесоха със себе си черните антилопи, които изтръгнаха общото възхищение. Всички поздравиха ловците, освен Матвей Струкс, който можеше да се трогне само от такива животни като Голямата Мечка, Малката Мечка, Дракона, Центавъра, Пегаса и други обитатели на небесната фауна.

На другия ден в четири часа сутринта, двамата ловци седяха неподвижно на конете си в един гъсталак и с нетърпение очакваха слоновете. Край тях бяха кучетата. Пресните следи показваха, че животните скоро са минавали оттука. Ловците носеха пушки, заредени с избухвателни куршуми. Около половин час те чакаха, когато най-после на петдесет крачки от блатото гъсталакът се разлюля.

Сър Джон Мърей улови пушката си, но бушменът го спря.

Показаха се грамадни сенки. Чуваше се как гората се разтваряше, скърцаха дърветата, трещяха храсти, долиташе шумно и тежко дишане.