Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 27

Туземците в Южна Африка наричат „краалове“ подвижните села. Такива села обикновено се състоят от тридесетина жилища и в тях живеят няколкостотин души.

Краалът, гдето се спря англо-руската експедиция, беше разположен кръгообразно върху брега на един поток, приток на Куруман, и се състоеше от много колиби. Тези колиби бяха направени от непромокаеми рогозки, закрепени за дървени стойки. Входът се закриваше с кожи и се нагласяваше тъй, че в него можеше да се влезе само пълзешката. Този вход беше едничкия отвор на колибата и през него винаги се виеше дим от огнището. Живеенето в такова помещение едва ли би било приятно на когото и да било, освен на бушмените.

Когато керванът се приближи до селището, жителите му се развълнуваха. Те брояха около двеста души. И всички, въоръжени с копия, ножове и дървета, излязоха от колибите си. Кучетата се разлаяха страшно.

Обаче след няколко думи на Мокум, казани на главатаря на селището, туземците веднага се успокоиха. Бушмените позволиха на кервана да се настани край оградата от колове, с която беше обиколен краала върху брега на потока. Те им позволиха да се възползват от пасбищата, без да се чувстват накърнени от това.

Керванът се настани, колите наредиха около лагера и всеки се залови със своята работа.

Сър Джон Мърей остави другарите си да се занимават с изследванията и тръгна на лов заедно с Мокум. Той яздеше на кон, а Мокум — на опитомената зебра. След тях тичаха три кучета.

Ловците носеха карабини с избухвателни куршуми, като очакваха да срещнат хищни зверове. Те поеха на североизток, където на няколко мили от краала се виждаше гора.

— Сега, любезни Мокуме, надявам се, че ще изпълните обещанието си и ще ми покажете най-богатата с дивеч страна. Разбира се, не вярвам да си мислите, че съм дошъл в Африка да стрелям зайци или лисици, каквито ги има предостатъчно у нас в Шотландия. Преди да мине един час, бих искал да убия…

— Преди да мине един час! Вие малко бързате — отвърна Мокум. — Във време на лов най-напред е потребно търпение, а пък и аз мога да бъда търпелив само на лов. За да убиете един звяр, трябва да го проследите, да научите навиците му, да изследвате местността, да намерите пътечките, по които ходи — това е цяла наука. На мен ми се е случвало да дебна бивол или сърна по цели дни, и когато ги убивах, бях напълно удовлетворен.

— Добре — отговори сър Джон Мърей, — ще бъда търпелив, но не забравяйте, че сме се спрели само за четири дни и че всеки ден ни е скъп.

— В никакъв случай — отвърна бушменът тъй спокойно, че съвсем не приличаше на човека, който очакваше пристигането на кервана върху брега на Оранжевата река. — Ние ще убием всичко, каквото ни попадне: антилопа, сърна, гну или газела. Всичко е добро за ловци, които не искат да си губят времето напразно.

— Антилопа или газела! Та аз и не разчитам на друго нещо! Но какво мислите още да ни срещне, храбри ми бушмено?

Ловецът с учудване погледна другаря си и отговори подигравателно: