Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 28

— Много добре е, щом ваша милост бъде удовлетворен от това. Аз пък мислех, че ще искате да застреляте чифт носорози или слонове.

— Мокуме — каза сър Джон Мърей, — ще отида навсякъде, където ме заведете и ще убия всичко, което намерите. Да не губим времето си в безполезни приказки, да вървим!

Конете препуснаха галоп, и ловците се приближиха до гората.

Равнината, по която вървяха, се издигаше на североизток. Тя беше покрита с разцъфтели храсти. От тях се отделяше лепкава, миризлива смола, от която туземците приготвят мехлем за рани. Срещаха се живописни групи дървета нуанаси, от породата на смокините, върховете на които се свършваха с грамадни чадъри от зеленина. В гъстите им листа се криеха кресливи папагали. Тук се срещаха и мимози с жълти гроздове и алоета с дълги ярко-червени звънчета, прилични на корали от морското дъно. Земята беше покрита от великолепни амарилиси със синкави листа.

Нашите ловци стигнаха до края на гората за по-малко от един час. Тук растяха акации, които се простираха на няколко квадратни мили. Клоните им се сплитаха помежду си и не пропускаха слънчевите лъчи.

Конят на сър Джон Мърей и зебрата на Мокум смело влязоха навътре и си запробиваха път. В гората се срещаха широки поляни, на които ловците се спираха и оглеждаха околната растителност.

Трябва да се забележи, че в първия ден съдбата не благоприятстваше сър Джон. Те не срещнаха нито едно животно, представител на африканската фауна, може би защото предпазливите животни избягваха близкото съседство с краала. Мокум не се учудваше на това и не се ядосваше.

Към шест часа трябваше да се върнат в лагера.

Сър Джон Мърей се ядосваше много на несполуката. Той беше решил на всяка цена да се върне с дивеч, животно или птица, добро за ядене или не.

Съдбата сякаш се съжали над него. Близо до краала, на сто и петдесет стъпки от ловците, изскочи африкански заек под името lepus rupestris. Сър Джон Мърей гръмна с карабината си.

Бушменът извика от възмущение.

— Може ли да се стреля с избухвателен куршум в заек, когато за него са достатъчни прости сачми!

Сър Джон Мърей беше доволен и затича към мястото, където си мислеше, че заекът трябва да е паднал.

Но той напразно бърза: прегледа всички храсти, кучетата обиколиха всички шубраци, но нищо не се намери, освен няколко капки кръв.

— Но все пак аз го улучих! — извика сър Джон Мърей.

— Дори много сте го улучили и тъй като това беше избухвателен куршум, нищо не е останало от него.

Заекът се беше разлетял на малки парченца. Разсърденият и посрамен англичанин се върна в лагера, без да каже нито дума.

Бушменът си мислеше, че на другия ден сър Джон Мърей пак ще поиска да иде на лов. Но посраменият англичанин избягваше да се среща с Мокум и се залови да проверява инструментите, а за почивка отиде в краала да види, как мъжете стрелят с лъкове и свирят на „гора“, инструмент на туземците, който се състои от струна, обтегната на лък; на него свирят с щраусово перо, през което духат. Жените в това време се грижат за домакинството, като пушат „мотокуано“, много вредно вещество, добивано от коноп. Разправят, че пушенето на това вещество увеличава телесната сила за сметка на умствените способности. И наистина, много от бушмените имаха безсмислен вид. На другия ден, 17 май, сър Джон Мърей се събуди от няколко думи, казани над ухото му: