Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 26

През това време лагерът се дигна. Воден от бушмена, керванът тръгна към първата станция.

Времето беше ясно. Обаче в случай на лошо време, беше решено работата да се върши през нощта на фенери или електрически лампи.

Първия ден бяха измерени два ъгъла и резултатите бяха записани в двойния регистър, след като грижливо бяха проверени. Вечерта всички се събраха край дървото, което служеше за връх на триъгълника. Това дърво беше грамаден баобаб, който имаше повече от осемдесет фута в окръжност. Всички членове на експедицията се настаниха под него. По клоните му скачаха стотици катерици, които бяха много лакоми за плодовете му.

Готвачът приготви на европейците вечеря от антилопи, които бяха убити в околностите. Миризмата на печено, която изпълни въздуха, приятно възбуждаше апетита.

След хубавата вечеря астрономите се оттеглиха. Мокум нареди часовите около лагера, а големите огньове, които горяха цяла нощ, плашеха дивите зверове, привлечени от миризмата на месото.

Но след два часа сън Уйлям Еймери и Михаил Цорн станаха. Работата им още не беше свършена. Те трябваше да определят височината на звездите, за да определят по този начин географската ширина на станцията.

Без да обръщат внимание на умората, двамата се настаниха край инструментите. Като работеха при воя на хиените и рева на лъвовете, те все пак точно определиха изменението на ъглите при преминаването им от първата станция на втората.

Глава 9

Един „Краал“

На другия ден, 25 април, геодезичните работи се продължиха без прекъсване. Ъгълът, който образуваше станцията при баобаба и двата края на основата, означени със стълбове, беше точно измерен. Това измерване даде възможност да се провери първия триъгълник.

Като свършиха тази работа, избраха две станции на дясно и на ляво от меридиана: едната беше хълм на шест мили от тях, а другата, на осем мили, означиха със стълб.

Триангулацията се продължи около един месец. На 15 май геодезично бяха построени седем триъгълници и астрономите бяха напреднали с един градус на север.

През това време полковник Еверест и Матвей Струкс почти не работеха заедно, защото всеки от тях беше зает в станцията, която беше няколко мили далеч от другата. И това пречеше на спречкванията. Когато пък вечер се връщаха в лагера, всеки от тях се оттегляше в отделното си помещение. Но понякога изникваха спорове върху избора на станцията, но това обикновено скоро се уреждаше. Ето защо Уйлям Еймери и Михаил Цорн се надяваха, че не ще се явят големи спречквания между съперниците.

Към 15 май, както беше казано, експедицията напредна с един градус от южната точка на меридиана и се намери на паралела Латаку. На тридесет мили източно от станцията се намираше едно африканско селище.

Тук се беше настанил един голям краал и на това място решиха да спрат за няколко дни, за да си починат. През това време Уйлям Еймери и Михаил Цорн трябваше да определят височината на слънцето, а Николай Паландер — да разгледа различните точки на визиране, за да сведат всичките си изчисления към морското равнище. Сър Джон Мърей реши да си почине, като с пушка на рамо се залови с изучаване на фауната.