Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 25

Всички тези сведения даваше Мокум, който добре познаваше местността, защото и сам много пъти е скитал из нея и е бил водач на научни експедиции.

Полковник Еверест и Матей Струкс признаха, че мястото крайно много подхожда за триангулация.

Следователно оставаше да се избере меридиана, на който трябваше да се намери една дъга от няколко градуса. Изникваше въпросът: можеше ли да се избере меридиана, който минава през единия край на основата — това би позволило да се избегнат спомагателните триъгълници за съединяване на основата със срещуположния край на пустинята Калахари.

Този въпрос беше грижливо проучен и след няколко разисквания приеха, че южния край на основата ще послужи за начална точка на дъгата от меридиана. Тази точка лежи на двадесет и четвъртия меридиан източно от Гринвич. От двадесетия до двадесет и седмия паралел на този меридиан върху картата не се виждаха никакви естествени прегради. Само на север дъгата минава през езерото Нгами, но това не можеше да се сметне за непреодолима преграда: Араго беше правил изследвания при много по-лоши условия.

Сетне измерването на дъга от двадесет и четвъртия меридиан беше удобно и за това, че той минава през Европа и измерването на северната част от същия меридиан може да се извърши в Русия.

Астрономите се заловиха да избират станция, в която трябваше да се намира върха на първия триъгълник.

Първата станция беше определена на дясно от меридиана. Това беше дърво на един хълм. То можеше добре да се вижда и от североизточния, и от югоизточния край на основата. На двата края на основата поставиха по един стълб. Заостреният връх на дървото позволяваше да се насочи към него тръбата на теодолита тъй, че върхът на дървото да минава точно по вертикалната нишка на окуляра.

Астрономите определиха ъгъла, който образуваше дървото с югоизточния край на основата. Този ъгъл беше измерен с прибора на Бард. Двете лещи на този инструмент са нагласени тъй, че оптическите им оси се съвпадат с плоскостта на кръга. Едната леща беше насочена към северозападния край на основата, а другата — към върха на дървото, на североизток: ъгъла между осите на лещите определяше ъгловото разстояние между двете станции. Този великолепен инструмент даваше съвсем точни показания. Колкото за верниерите и нивелите, те бяха крайно съвършени.

Англо-руската експедиция имаше четири такива прибори, два от които служеха за геодезични работи, а двата други — за определяне на зенитното разстояние.

При тази триангулационна работа, освен определянето големината на ъглите, които образуват геодезични триъгълници, трябваше още да се измери меридианната височина на звездите, която определя географската ширина на мястото.

Работата се почна на 15 април през деня. Полковник Еверест, Михаил Цорн и Николай Паландер изчислиха ъгъла, който се образуваше от югоизточния край на основата и дървото, а пък Матвей Струкс, Уйлям Еймери и сър Джон Мърей отидоха на северозападния край и измериха ъгъла, който се образуваше от този край и същото дърво.