Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 24

Глава 8

Двадесет и четвъртия меридиан

Измерването на основата се продължи тридесет и осем дни — от шести март до тринадесети април. Началниците на експедицията решиха да не губят време и веднага да се заловят с построяването на триъгълниците.

Най-напред трябваше да се определи географската ширина на южната точка от края на меридиана. Същото трябваше да се направи и в северната точка на меридиана. Разликата в географските ширини дава числото на градусите в измерваната дъга.

Още от 14 април пристъпиха към най-точно определяне географската ширина на мястото. Преди това, нощем, когато не се вършеха измервания на основата, Уйлям Еймери и Михаил Цорн определяха височината на много звезди. Определянията бяха толкова точни, че получената между тях разлика беше не повече от две шестдесети от секундата. Причината за това незначително отклонение беше навярно различието в пречупването, произвеждано от изменението на атмосферните пластове.

След проверяването на тези измервания излезе, че ширината на южната начална точка на меридиана можеше да се изчисли много точно.

Тази ширина се равняваше на 27°95’17"89.

Като определяха географската ширина, лесно можаха да изчислят и дължината. След това тази точка беше отбелязана върху една великолепна карта от голям мащаб на южна Африка.

Това беше карта, на която бяха нанесени всички географски открития, направени в тази част на континента и в която бяха отбелязани пътищата на естествениците и пътешествениците Ливингстон, Андерсон, Маджар, Балдуин Ваиан, Чърчил и Лихтенщайн. Именно върху тази карта трябваше да се избере меридиана, за да се измери една дъга от няколко градуса между две точки. Лесно е да се разбере, че възможната при измерването грешка ще бъде толкова по-малка, колкото измерваната дъга ще бъде по-дълга. Дъгата от Дюнкерк до Формантер се равняваше на девет градуса и петдесет и шест минути. При тази англо-руска триангулация трябваше да се избере меридиан крайно внимателно, за да не се срещнат по пътя непристъпни планини, грамадни водни пространства, с една дума, непреодолими пречки, които могат да задържат изследователите.

Но, за щастие, тази част на Южна Африка беше удобна за тези работи: високи планини нямаше, а реките бяха проходими. Тук можеха да се натъкнат на опасности, но не и на естествени прегради.

Тази част на Южна Африка е заета от грамадната пустиня Калахари, която се простира от Оранжевата река до езерото Нгами, от двадесетия до двадесет и деветия паралел. Нашир се простира между Атлантика на запад и двадесет и петия източен меридиан мина Ливингстон в 1849 година и достигна езерото Нгами и водопада Замбези. По-право това не е пустиня, защото в нея се срещат много растения: треви, храсталаци, срещат се големи гори, развъждат се животни, дивеч и страшни зверове. Тук живеят чергарски и отседнали племена. Главното неудобство за изследване на тази местност е липсата на вода през по-голямата част от годината, и то поради сушата. Но сега, когато току-що се беше свършило дъждовното време, може още да се намери вода из притоците.