Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 23

Жул Верн

Михаил Цорн посъветва да се вземе още една предпазна мярка, за да се постигне по-голяма точност. Платинената линия, покрита от медната, се нагрява от слънчевите лъчи по-бавно от медната. За да се избегне това, бяха направени малки навеси, които да защищават от слънцето, а за защита от косите лъчи сутрин и вечер спускаха завески.

Повече от един месец се продължаваха работите, които се вършеха с необикновена грижливост и търпение.

Когато работите с четирите линии се завършваха, донасяха първата подпора и петата линийка до четвъртата, и измерването продължаваше със същата грижливост.

Работата вървеше много бавно. На ден измерваха не повече от двеста и тридесет тоаза, а в лошо време и при силен вятър, работите трябваше да се прекъснат.

Надвечер работата спираше. Преди да се разотидат, учените вземаха известни предпазни мерки: поставяха на земята първата линия, отбелязваха края й, изкопаваха на това място дупка и забиваха там колче с оловна плочка. После определяха наклона на линийката, поправката за температурата и посоката. Дължината, измерена с четвъртата линия, записваха; после с помощта на отвеса, спуснат на вътрешния край на първата линия, правеха знак върху оловната плочка. На тази точка се начертаваха с голяма точност две линии, които се пресичаха под прав ъгъл, после оловната плочка закриваха с дървена кутийка, засипваха дупката, а колчето оставяха до сутринта. Тази предпазна мярка се вземаше, да не би случайно през нощта инструментите да бъдат разместени. Сутринта сваляха кутийката, поставяха първата линия като по-преди с помощта на отвеса, острието на който трябваше да се съвпадне с пресечната точка на двете линии.

Работата се продължи тридесет и осем дни. Всички получени числа внимателно се проверяваха и записваха. Полковник Еверест и Матвей Струкс рядко спореха, а ако изникваха разногласия относно някоя четиристотин хилядна част от сажена, те се решаваха с мнозинство.

Само веднъж между двамата учени се завърза твърде оживена препирня относно дължината, която трябваше да се даде на основата на първия триъгълник. Колкото по-голяма е основата, толкова по-голям е ъгъла при върха на триъгълника и толкова по-лесно може да се измери. Полковник Еверест предлагаше основа от шест хиляди тоаза, Матвей Струкс — десет хиляди тоаза. Нито един от двамата не отстъпваше, препирнята доби много остра форма и те вече се препираха не като двама учени, а като русин и англичанин. Лошото време, което спря работата за няколко дни, поуталожи духовете им. Мнозинството гласове решиха да се вземе за основа дължина от осем хиляди тоаза.

Сетне работата вървеше спокойно и грижливо. Математичната й точност щеше да стане известна, по-късно, след като се измереше основата на последния триъгълник в северния край на меридиана.

Измерената на това място основа се равнява на осем хиляди тридесет и седем тоаза и шестдесет и пет стотни. На нея трябваше да се построи първия от мрежата триъгълници, с каквато мрежа трябваше да се покрие Южна Африка по една дължина от няколко градуса.