Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 22

Уйлям Еймери и Михаил Цорн легнаха на земята, за да видят, дали железцата покриват върлините. Когато направиха това, линиите лежеха вярно.

— Сега — каза полковник Еверест, — трябва точно да се установи началната точка на работата ни. Затова ще спуснем отвес от края на първата линия, а тъй като наблизо няма планина, която да повлияе върху положението на отвеса, по него ще определим началната точка на основата.

— Да — отвърна Матвей Струкс, — ако не забравим да вземем под внимание половината от дебелината на шнура в точката на допирането до земята.

— И аз съм на същото мнение — отговори полковник Еверест.

Като определиха началната точка, те продължиха работата. Трябваше още да обърнат внимание върху наклона на линията към хоризонта.

— Няма нужда да поставяме линията съвсем хоризонтално, — каза полковник Еверест.

— И аз мисля като вас — отговори Матвей Струкс, — достатъчно ще бъде да измерим с ватерпас ъгъла, образуван от линията и хоризонта, а после ще можем да нанесем необходимите поправки.

Понеже бяха съгласни в това, двамата учени решиха да измерят наклона с нивела. Николай Паландер се готвеше вече да запише резултата, но в този миг Матвей Струкс предложи да обърнат нивелата, за да определят разликата между двете дъги. Разликата се равняваше на два пъти наклона, и по такъв начин резултатът се проверяваше. По-късно посоченият начин се прилагаше винаги в по-нататъшните работи от този вид.

По този начин бяха изпълнени две главни условия: посоката на линията по основата на първия триъгълник и определянето на ъгъла с хоризонта. Резултатите от измерването се записваха за по-голяма сигурност в две книги и се подписваха от членовете на англо-руската комисия. Трябваше да се направят още две важни наблюдения, за да се свърши работата с първата линия. Оставаше да се определи изменението й под влиянието на температурата и точно да се забележи изменената дължина.

Внасяните от температурата изменения се измерваха с разликата в дължините на медната и платинената линии. Микроскопът даваше възможност точно да се определи изменението на платинената линия, която после трябваше да се преведе на дължина при 16 градуса по стоградусовия термометър. Николай Паландер записа цифрите и те бяха проверени от всички.

Сега трябваше да се определи действително измерената дължина. За това бе необходимо да се постави втората линия върху дървените парчета, до първата линия, като се остави малко разстояние помежду им. При поставянето също тъй внимателно следяха, дали железните върхове бяха добре подравнени с върлините.

Оставаше да се измери разстоянието между линиите. На това място, гдето се свършваше първата линия, сложиха малка платинена пластинка. Полковник Еверест нагласи тази пластинка тъй, щото тя се допря до втората линия. Върху тази пластинка се намираха деления (десетхилядни от тоаза), верниерът в един от дълбеите, между които се движеше пластинката, показваше с помощта на микроскопа стохилядни части от тоаза. По такъв начин оставеното между линиите разстояние можеше точно да се определи и веднага да се впише в книгите.