Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 21

Бушменът ходеше на лов и набавяше храна на целия лагер. Сър Джон Мърей също вземаше участие в лова. Сушеното месо го пазеха и ядяха прясно. Благодарение на изкуството на бушмена и на другарите му лагерът имаше всичко в изобилие. Техните гърмежи постоянно се чуваха.

Геодезичните работи се почнаха на 6 март. С приготовленията за тях се занимаваха двамата най-млади учени.

— Да вървим, другарю — радостно каза Михаил Цорн на Уйлям Еймери — и нека бог ни помага!

Най-напред трябваше да се отбележи на избраната местност, на най-равното място, праволинейна посока. Тази права трябваше да минава от югоизток към северозапад. Линията беше отбелязана със стълбове, забити в земята близо един до друг. Михаил Цорн наблюдаваше забиването на стълбовете в далекогледа с кръстосани нишки: когато отвесната нишка на далекогледа съвпадаше с фокусното изображение на всички колове, линията беше права.

Тази линия беше прокарана на десет мили. Астрономите искаха да дадат на основата такава дължина. Тази работа беше изпълнена много грижливо и отне няколко дни. Сега трябваше да се заловят с непосредственото измерване основата на първия триъгълник. Тази работа, която изглежда много проста, изисква много голямо внимание, защото от нея главно зависи успеха на триангулацията.

В това се и състояха приготовленията за нареждането на линиите.

На 10 март сутринта в праволинейна посока на земята бяха поставени дървени подпорки, на брой дванадесет. Всяка от тези подпорки беше закрепена с три железни винта и стоеше неподвижно. На подпорите поставиха малки, четириъгълни дървени парчета, а върху тях трябваше да се слагат линиите.

Когато това се свърши, полковник Еверест и Матвей Струкс се заловиха да поставят линиите, при което младите учени им помагаха. Николай Паландер трябваше да записва резултатите от измерването.

Употребяваните линии бяха на брои шест и дължината им беше определена с най-голяма точност.

Те бяха дълги два тоаза, широки шест линии и дебели една линия. Изработени бяха от платина, която не се окислява на въздуха, но която се изменя под влиянието на температурата, а за тези изменения трябва да се държи сметка при работата. Предложено беше да закрепят металически термометър към всяка линия. Устройството на този термометър е основано върху свойството на разните метали нееднакво да се разширяват от топлината. Всяка линия се състоеше от медна, по-дълга, и платинена. Един верниер, който се намираше на края на медната линия, точно показваше относителното й удължаване, а като се знае това, можеше да се изчисли абсолютното удължаване на платинената линия. Верниерът беше много чувствителен и бе снабден с микроскоп, с който се улавяше разширяване четвъртинка на една стохилядна от тоаза.

Линиите бяха поставени върху дървените парчета, и то тъй, че краищата им да не се допират един до друг. Полковник Еверест и Матвей Струкс поставиха сами първата линия по посока на основата. На линиите имаше, споени за самата ос, по две отвесни железца с остри върхове, което позволяваше лесно да бъдат поставени в точно желана посока.