Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 26

Макар че гледката бе доказателство за нейната невинност, Девлин усети, че яростта му не стихва. Не можеше да стихне. Най-малкото защото се бе разгоряла прекалено силно. Той не бе в състояние дори да предположи какво я е причинило, защото ревността не спадаше към кръга на чувствата, които беше свикнал да изпитва. Още от самото начало Девлин бе причислил тази жена към групата на девиците, което автоматично я правеше недосегаема за него… и което бе една от главните причини да й се гневи. Но после, когато най-сетне разпозна гласа й и си извади — макар и за кратко — погрешното заключение, че тя изобщо не е девствена, че отдава това нейно изключително, крехко тяло не само на щастливеца, с когото бе в момента, но и на онзи сър Амброуз, който щял да „ревнува малко“… Това вече бе извадило Девлин от равновесие, особено като се има предвид, че самият той лежеше в леглото си напълно възбуден при едничката мисъл за същото това тяло.

Но съзнанието, че е направил грешка — нелепа грешка, трябваше да признае, — не му помагаше да се успокои. Той реши, че е имал всички основания да бъде раздразнен — хм, меко казано. Да се откаже доброволно от удоволствието да я прелъсти, смятайки я за целомъдрена, само за да разбере, че тя в действителност щедро предлага прелестите си на всеки срещнат, бе повече от достатъчно като основание. Но не, тя не правеше нищо подобно, а Девлин все пак трябваше да се въздържа. Ето значи какво подклаждаше буйния огън на яростта му.

— Какво правиш тук, зверче? — Киселият му тон бе в пълно съзвучие с настроението му.

Мегън не се обърна, но тялото й се изопна, което му показа, че е познала гласа му. Тя бавно отпусна ръка и избърса небрежно полепналите по дланта й кристалчета захар в полата си. Цезар никак не хареса това и изпъна шия през вратата на обора, искайки още.

— Ще съм ти много признателна, ако се обръщаш към мен както подобава…

— Притрябвала ми е твоята признателност.

— …или ако въобще не се обръщаш към мен; за предпочитане второто.

Едва сега Мегън се извърна с намерение да каже още нещо. Но от устните й се отрони само едно тихичко „О!“, защото Девлин не носеше нищо друго, освен панталоните си, а те на всичко отгоре бяха полуразкопчани — по разбираеми причини — и разкриваха значителна част от тялото му от пъпа надолу. Очите й — безпомощни, любопитни, сякаш омагьосани — се плъзнаха по тази гола, златиста кожа, по широките рамене, по дългите, мускулести ръце, по мощния гръден кош, който се стесняваше, преди да стигне до плоския корем, по силните, но изящни хълбоци. Горната част на гърдите му бе гъсто обрасла с черни косми, но покрай зърната имаше само няколко кичура. По-надолу тялото му беше съвсем гладко, чак до пъпа, откъдето се спускаше нова ивица косми, която потъваше в панталоните. А под нея имаше огромна издутина, която заплашваше да разкъса и малкото закопчани копчета.