Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 27

Погледът й не можа да продължи. Остана прикован с напрегнато удивление върху най-интимната част от тялото му и Девлин усети, че е останал без дъх, усети как възбудата му се удвоява под този настойчив поглед и не можеше да повярва, че всичко това се случва отново. Беше си легнал с панталоните просто от благоприличие, просто защото вратата на стаята му не се затваряше. Ако ги беше свалил снощи, сега щеше да стои пред нея гол-голеничък, защото в яростното си желание да убие любовника й бе скочил от леглото без изобщо да се замисли дали е облечен или не. Дали тя пак щеше да го гледа толкова втренчено, ако наистина бе чисто гол? Не знаеше защо, но му се струваше, че да.

— Ако вратата ми можеше да се затваря, сега щеше да имаш много повече за гледане, понеже обикновено спя гол. Но това все още може да се поправи. Искаш ли да ги сваля?

Очите й се бяха взрели сепнато в неговите още при първия звук, но сега, след като думите бавно стигнаха до съзнанието й, и преди бузите й да се изчервят, Мегън се ококори и побягна. Но не достатъчно бързо. Към досегашния гняв, клокочещ във вените на Девлин, се беше прибавило и желанието, разпалено от погледа й и това пробуди у него някакъв първичен, животински инстинкт. Този път нямаше да й позволи да избяга. Той скочи след нея и дългите му крака съкратиха разстоянието помежду им само за секунди. И преди Мегън дори да си помисли да извика, Девлин я завъртя, придърпа я към себе си и я целуна.

В първия момент тя не почувства нищо друго, освен шок, последван — при спомена за последните му думи — от страх. Краката й не докосваха земята. Девлин стискаше здраво плитката й при тила, за да не й позволи да избегне жадната му уста. Тялото й бе прилепено към неговото. Но Мегън все пак започна да се съпротивлява, като го заудря по раменете и ръцете. Не можеше обаче да стигне до гърдите му, защото бе притисната твърде плътно към тях.

Това, което правеше той, никак не й хареса. Устните му й причиняваха болка. Ръката му, която я държеше във въздуха, със сигурност щеше да строши поне едно от ребрата й. Другата му ръка дърпаше болезнено плитката й и Мегън имаше чувството, че благодарение на това, както и на собственото си ожесточено мятане, ще загуби половината си коса. И на всичко отгоре не можеше да диша — наистина, задушаваше се. За щастие, точно когато вече започваше да вижда звезди пред очите си, инстинктът за самосъхранение й подсказа да поеме малко въздух през носа, но това разрешаваше само един от проблемите й. Затова тя продължи да го удря, да се дърпа, да скубе косата му. Но той не й обръщаше никакво внимание и устните му продължаваха да бъдат здраво впити в нейните.

Трябваше да мине доста време, преди Девлин да осъзнае, че жената в прегръдките му наистина се съпротивлява, при това сериозно, без капчица преструвка. Преживяването беше безпрецедентно, но такава бе и пълната загуба на самоконтрол от негова страна, която му беше попречила да забележи, че необузданата му страст не среща никакъв отговор. Все пак, накрая го забеляза и вдигна глава, за да погледне обекта на своята лудост. Никакви сълзи, само нещо като уплаха в тези огромни сини очи. Не, нещо повече. Нещо като страх.