Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 28
Джоана Линдзи
— Причини ми болка — каза тя с тих, обвинителен тон.
Божичко, нима наистина я бе наранил? Какво, по дяволите, правеше тази жена с него, та да го кара да се държи по начин, който му беше напълно чужд?
— Съжалявам. — И действително съжаляваше съвсем искрено, поне за това, че й бе причинил болка. — Но снощи си легнах с мисълта за теб, тази сутрин се събудих от гласа ти и се боя, че след като ме погали така с тези твои прекрасни очи, напълно загубих разсъдъка си.
Това й прозвуча по-скоро като оплакване, отколкото като извинение, и то като оплакване, целящо да изкара нея виновна за онова, което й бе сторил. Но думите му направиха и още нещо — помогнаха на страха й да се изпари и да се замени с растяща ярост.
Мегън тъкмо се канеше да се нахвърли върху него, когато той попита меко:
— Къде те заболя?
А-ха, значи не знаеше! Още по-разярена, тя го стрелна с унищожителен поглед, но тъй като хватката му все още не се бе отслабила, побърза да му обясни:
— Гръбнакът ми всеки миг ще се пречупи. Оскуба повече от половината ми коса. И бих била много изненадана, ако устните ми не са се разкъсали и не са размазани по зъбите ми.
На него пък това му прозвуча като нацупено оплакване на капризна малка госпожичка, която няма и най-малка представа какво е страст. Но за прочут с изтънчеността си любовник като него тези думи бяха много по-ужасни и от най-тежката плесница. Беше оскърбен. Това му припомни защо все пак винаги бе бягал от девиците като от чума. Припомни му и факта, че Мегън е непорочна млада госпожица. Да, но такава, която с дръзкото си поведение си просеше да бъде отървана от своята непорочност. В крайна сметка Девлин реши, че няма никаква вина и че няма за какво да се извинява. Искаше му се да може със същата лекота да се отърси и от желанието, което изпитваше към нея, но то продължаваше да кипи във вените му и бе главната причина за гнева, който не му позволяваше да повтори извинението си.
— Е, да, понякога се случват и такива дреболии — отвърна той и макар да нямаше никакво намерение да я освобождава от прегръдката си, й позволи поне да стъпи на земята. — Но какво друго очакваше, след като ме изяде с поглед?
— Не съм! — възкликна тя.
— Напротив. И следващия път, когато го направиш, ще ти се случи същото. И по-следващия. А ако го правиш редовно, накрая може и да се научиш да се целуваш.
Искаше да я заболи, защото самият той изгаряше от болезнено желание да я има. Сега, когато бе дошъл на себе си, Девлин си даваше сметка, че ще продължи да страда, защото не можеше,