Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 25
Джоана Линдзи
Той набързо прехвърли мислено възможностите си. Първата беше онази хубавичка дъщеря на съдържателя на странноприемницата, която преди две вечери бе решила да флиртува с Мортимър, след като Девлин й показа, че не проявява никакъв интерес. Снощи Мортимър се беше върнал да нощува в странноприемницата. Дали се бе възползвал от услугите на момичето? Благоприличието изискваше Девлин да го попита, преди сам да предприеме нещо.
После идваше прислужницата, която вчера му донесе чисти чаршафи. Как й беше името? Не можеше да се сети, но щедрите й форми наподобяваха формите на последната му любовница, а и погледите, които му бе отправила, бяха недвусмислени. Тази би била лесна плячка. Още вчера можеше да я има, при това без капчица усилие от негова страна. Трябваше. Но Девлин не искаше да си има вземане-даване с домашната прислуга на ескуайъра. Слугите обожаваха да клюкарстват, а той предпочиташе да пази връзките си в тайна.
Не се съмняваше ни най-малко, че в крайна сметка ще намери някоя, която да отговаря на вкуса и желанията му и която да няма нищо против една кратка авантюра. Само че настоящото състояние на тялото му изискваше това да стане доста бързо, за предпочитане още днес. Дяволите да те вземат, Мегън Пенуърти! И тези любовници отвън, които изобщо не му помагаха да успокои възбудата си! Несъмнено бяха слуги от имението, които още не бяха разбрали, че в конюшнята вече няма само коне. На всичко отгоре се бяха събудили дяволски рано — през малкия прозорец на стаята се виждаше, че тепърва започва да се зазорява.
— Сър Амброуз може и да ревнува малко, но не се тревожи. Ще се грижа и за двама ви.
Думите бяха придружени с приглушен смях. Девлин с мъка се удържа да не изръмжи отново. Опита се да се съсредоточи и да си припомни как точно изглеждаше задната част на конюшнята, където се намираше неговата стая. Какво имаше зад вратата? Май че две отделения. Да, в първото от тях се намираше Цезар. Чудно защо жребецът не пръхтеше неодобрително, след като тези двамата така безсрамно нарушаваха покоя му.
Самият Девлин изпитваше желание да изпръхти, че и не само това. С всеки изминал миг гневът му се усилваше все повече и повече. По дяволите този женски глас, който бе прекъснал съня му и който при това започваше да му се струва познат, незнайно откъде. А още по-вбесяващ бе ефектът, който му оказваше… защото
— Дай да те погъделичкам. — Тих смях. — Значи ти харесва? Така си и мислех. Сър Амброуз обожава да го гъделичкам.
Девлин скочи от леглото, обзет от вече неподвластна на контрол ярост. Най-после полузаспалото му съзнание бе успяло да свърже този мек, мъркащ глас с лицето на неговата притежателка. Той разтвори рязко вратата и в същия миг застина като вкаменен. Никакви любовници, мърсуващи в един от празните обори. Никакъв мъж, когото да смаже от бой. Само Мегън, обляна от светлината на един фенер, и Цезар, който ближеше бучка захар от шепата й. Беше облечена в нефритено-зелен костюм за езда, а ярката й бакърена коса се спускаше сплетена в дебела плитка през средата на гърба й като огнен език. Дори не бе чула Девлин. Вниманието й беше изцяло погълнато от животното, което се опитваше да съблазни с нежни слова и сладки изкушения.
