Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн

— Би ли ми казал в какво толкова си се зазяпал, Тайлър Уейтли?

Тонът на Мегън Пенуърти бе необичайно остър, но тя искаше да е точно такъв. Освен това беше изпълнен с надменност и неприязън — както, впрочем, и погледът, който отправи на младия мъж, вперил очи в нея. По всичко изглеждаше, че Мегън не може да го понася. А в действителност тя харесваше почитаемия Тайлър Уейтли.

Той бе приятен, хубав мъж със светлоруса коса, която се нуждаеше само от мъничко брилянтин, за да стои добре пригладена назад, с тънки мустачки и с бакенбарди, които не бяха толкова дълги, че да скриват силната му, красиво изваяна челюст. Тъмнозелените му очи също бяха доста привлекателни. А и не беше прекалено висок, та да трябва едно момиче да си строши врата, ако иска да го погледне в лицето. Нито пък имаше нещо страховито или грубо в стройното му тяло — което съвсем не означава, че му липсваше сила. Изобщо, двадесет и седем годишният Тайлър Уейтли бе повече от изгодна партия за женитба, дори ако човек оставеше настрана доста обширното имение, на което бе наследник по майчина линия.

Мегън ни най-малко не се съмняваше, че от него ще излезе прекрасен съпруг. Може би дори самата тя би му хвърлила око, ако най-добрата й приятелка, Тифани Робъртс, не й бе признала съвсем наскоро след първата им среща с него, че тя го иска.

Точно това бяха думите на Тифани.

— Искам го, Мег.

Двете момичета винаги говореха напълно открито, поне една пред друга — когато наоколо нямаше никой, който да остане шокиран от прямотата им. А и в онзи ден Тифани бе прекалено развълнувана, за да я е грижа дали някой може да я чуе.

— Казвам ти, това е той. Никога не съм се чувствала толкова… толкова… Когато ми се усмихна — ох, усещането беше… По дяволите, не мога да го опиша, но се кълна, че щях да припадна.

— Може би корсетът ти пак е бил прекалено стегнат — бе отвърнала Мегън с дяволита усмивка. — Все пак, понякога човек трябва и да диша…

— О, престани — засмяно бе отвърнала Тифани. — Говоря напълно сериозно. Какво трябва да направя, за да го спечеля, Мег?

Мегън беше само с няколко месеца по-голяма от нея, но за Тифани това бе достатъчно основание да смята, че приятелката й знае всичко. А всъщност по този въпрос Мегън, колкото и да не й се щеше да го признава, не знаеше почти нищо, макар че мъжете се изпотрепваха да привлекат вниманието й. Първоначално това я смущаваше, още повече, че самата тя никога не бе правила нищичко, за да привлече тяхното. Но след като през последните две години всички неженени мъже в областта се бяха изредили да я ухажват, Мегън заключи, че причината е просто в хубавата й външност, въпреки че едва ли в цялото кралство можеше да се намери по-немодерен цвят коса от нейната — отвратително, крещящо, медно-ръждиво червено — единственото нещо, което бе наследила от своя баща.

Ето защо във въпросния ден тя беше дала на своята приятелка единствения отговор, който й се струваше разумен и правилен:

— Просто се усмихвай и бъди такава, каквато си — и той няма да има никакъв шанс.