Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 22

И Мегън продължи да го уверява, че всичко ще бъде наред, докато в същото време отвън, пред вратата, Девлин скърцаше със зъби. Да язди Цезар? Тя? Как не! И кога най-после щеше да пристъпи към въпроса за неговото уволнение?

Вътре в кабинета ескуайърът най-после успя да прекъсне дъщеря си, за да каже:

— Трябва да попиташ Джефрис.

— Какво?!

— Той познава животното, познава неговия нрав. Конят може и да не се поддава на обяздване. В крайна сметка, не съм го купил за това.

Последва дълга пауза, по време на която Мегън се бе втренчила в баща си като онемяла. Сетне избухна.

— По дяволите! Как така няма да се поддава на обяздване? Но все едно, няма да питам него. И като стана дума за него, той изобщо не е подходящ за толкова важна длъжност, татко. Ще трябва да намериш някой друг…

— Той сам ми каза, че не си го харесала. Не мога да разбера защо. Човекът изглежда дяволски добре, ако питаш мен.

— Човекът е дяволски проклет грубиян.

— Но той има отлични препоръки, скъпа, от много високо място.

— Не ми пука. Даже и да е препоръчан от кралицата…

— Дяволски близо до нея — измърмори ескуайърът.

— … арогантните му маниери са оскърбителни. Искам да го уволниш.

— Не мога да направя това.

— Естествено, че можеш. Просто го изпрати обратно там, откъдето идва. Едва ли ще е трудно да намерим друг на негово място. Сама ще се погрижа за това, ако ти нямаш желание.

— Нищо подобно няма да направиш, скъпо момиче. Нито пък аз ще уволня този човек, така че зарежи тази идея.

— Татко! — Тази дума бе произнесена с онзи ласкав тон, който винаги й помагаше да постигне своето.

— Хайде, хайде, не започвай с умилкванията. Господин Джефрис е прикрепен към коня, това е едно от условията на сделката. Ако той си отиде, отива си и жребецът.

— Но това е абсурдно!

Ескуайърът сви рамене.

— Нищо не може да се направи. Продавачът искаше да бъде сигурен, че за коня ще се полагат възможно най-добрите грижи. Той вярва, че господин Джефрис ще се справи с това.

— Мили боже, нищо чудно, че е толкова нагъл, мътните го взели. Той знае, че не може да бъде уволнен.

— Аз пък го намирам за много симпатичен. Той познава конете, знае всичко, което трябва да се знае за отглеждането им. — Изведнъж в гласа му се прокрадна безпокойство. — Не бих искал да го уволнявам, Мегън, но ако е сторил нещо напълно непристойно…

— Не, не, нищо особено — побърза да го успокои тя. — Просто… не го харесах, както сам ти е казал.

— Той не е наш гост — изтъкна баща й. — Няма да се налага да го забавляваш. Вероятно почти няма да се виждаш с него.

— Предполагам, че това все пак е някаква утеха, след като очевидно не можем да се отървем от него.

Мегън заобиколи бюрото и целуна баща си по бузата, за да му покаже, че разочарованието й не е чак толкова голямо. Но то беше. Мисълта, че Девлин Джефрис ще бъде наоколо, я разстройваше не по-малко от самия Девлин Джефрис. Защо трябваше той да е условието, за да се сдобият с този великолепен жребец? Ако конят не бе такова съкровище…

Мегън затвори вратата на кабинета, обърна се и налетя право на мъжа, за когото мислеше. Беше забравила напълно, че му бе казала да я чака в салона.