Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 21

Пак тази нотка на надежда в тона й, която отново го нарани тъй болезнено.

— Не чак толкова далеч, госпожице Пенуърти. Просто отивам да се настаня.

— Тогава ви съветвам да почакате в салона — отвърна Мегън остро, като му отвори вратата. — Защото съм напълно сигурна, че след няколко минути баща ми ще иска отново да говори с вас.

— Нима? — възкликна ескуайърът.

Девлин се отправи към нея с лека усмивка.

— Непременно ще почакам. — Сетне, когато стигна до нея, каза тихо, така че да го чуе само тя: — Ще почакам, за да можеш после сама да ми покажеш пътя до конюшнята.

Погледът й му отговори, че ще му покаже изхода и нищо друго. Девлин се извърна, за да й се изсмее, но вратата се затръшна рязко под носа му и той се озова сам в салона. Всъщност, не съвсем сам, защото насреща му стоеше икономът на Пенуърти и се взираше в него въпросително.

— Казаха ми да почакам тук — заяви Девлин и любезният служител му посочи една от двете пейки, разположени край входната врата в другия край на салона. Но Девлин се усмихна самоуверено. — Няма нужда, господин Кребс. Няма да ми се наложи да чакам дълго. — За нищо на света не искаше да се отдалечава от вратата на кабинета. Не искаше да пропусне нито дума от разговора вътре, а той със сигурност щеше да се проведе на доста висок тон.

5

В мига, в който вратата се затвори, Мегън се извърна и се наведе над бюрото на баща си, за да попита недоверчиво:

— Ферма за разплод?

— Не ти ли харесва идеята?

— Идеята е чудесна, татко, но защо не си ми казал нищо досега?

— Изненада?

Мегън не долови въпросителния му тон.

— Хубава изненада! Държах се като пълна глупачка — толкова голяма бе изненадата ми, по дяволите!

Ескуайърът никога не беше хокал дъщеря си за езика й, който никак не подхождаше на една дама, защото Мегън внимаваше да не използва такива сочни изрази в смесена компания. Пък и нали ги беше научила тъкмо от него? Понякога той се изумяваше, че тази красавица наистина е негова дъщеря. Искаше му се любимата му съпруга да бе доживяла да види какво необикновено момиче са създали. Но тя беше починала малко след като Мегън навърши три години.

— А и този жребец сигурно струва цяло състояние! — продължи Мегън, но мисълта за прекрасния Цезар охлади гнева й. — Наистина ли е твой?

— Вече да.

— И наистина ще го използваш за разплод?

— Затова го взех. Но тези неща отнемат време — предпазливо каза ескуайърът.

— Да, да, знам. А и не можем да заплодим каква да е кобила с жребец като този. Ще трябва да купим най-добрата…

— Вече купих две. Скоро ще докарат и тях. Ако щеш вярвай, но ги взех на много изгодна цена.

— Чудесно. Естествено, ще трябва да разширим конюшнята, но ти вероятно вече си помислил и за това.

— Да разширим конюшнята? — повтори слисано той.

— Освен това конете трябва да бъдат обучавани в езда. Аз сама мога да се заема с това, особено с жребеца. О, нямам търпение да го пояздя!

— Виж, Мегън…

— Виж, татко — прекъсна тя плахия му опит да се противопостави, — няма защо да се тревожиш. Ще внимавам и ще го яздя само там, където никой не може да ме види.