Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 19

— Конят, който тук се изтъква като обяснение за идването ви, изглежда е дяволски скъп. Наистина ли трябва да го купя? — попита ескуайърът.

Девлин въздъхна облекчено, щастлив, че има нещо друго, за което да мисли.

— Не, сър. Цезар не се продава. Достатъчно е само да казвате, че сте го купил, ако някой ви попита.

Пенуърти се намръщи сконфузено.

— Не съм много добър в тези неща. Езикът ми се оплита и при най-дребната лъжа.

Де да можеше всички да имаме същия проблем, помисли си Девлин развеселен.

— Това не бива да ви притеснява. Просто приемете, че ви отстъпвам временно собствеността върху Цезар в замяна на вашето гостоприемство и при условие конят да ми бъде върнат, когато си замина. Джентълменско споразумение. Това задоволява ли ви?

— Значи наистина ще съм собственик на животното? И ако твърдя, че съм такъв, няма да лъжа?

— Ще казвате абсолютната истина, сър.

Ескуайърът се усмихна облекчено.

— Божичко, Мегън ще умре от изненада.

Девлин подскочи.

— Мегън?

— Дъщеря ми — обясни Пенуърти. — Тя храни необяснима любов към расовите коне — необяснима за едно момиче, имам предвид. Собственият й кон…

— Мисля, че съм длъжен да ви предупредя, сър. Случайно се натъкнах на дъщеря ви на път за насам и тя от пръв поглед не ме хареса, макар да не мога за нищо на света да си обясня защо. Обикновено дамите не ме възприемат така.

Ескуайърът го погледна отново и се засмя.

— Да, предполагам.

— Може би ще се наложи да й изтъкнете, че конят и аз трябва да бъдем заедно, че това е задължителна част от сделката и че не мога да бъда уволнен.

— Чак толкова ли не ви е харесала?

— Поне с такова впечатление останах.

— Е, след като вие и конят наистина вървите заедно, а аз току що го купих, не може да става и дума за уволнение. Не че имам право да ви уволнявам — нали всъщност не работите за мен… — Ескуайърът се намръщи объркано, после тръсна глава. — Виждате ли, аз я разглезих. Признавам си. Струва ми се, че никога не бих могъл да й кажа „не“. Но в този случай ще бъда твърд. Не всеки ден получавам молби за услуга от хора като нея. — Той кимна към писмото.

Девлин изобщо не се бе съмнявал, че ще получи утвърдителен отговор, но от благоприличие попита:

— Значи приемате условията, сър?

— Напълно, господин Джефрис — усмихна се ескуайърът. — С най-голямо удоволствие.

— Не е необходимо да казвам, че това трябва да се пази в най-строга тайна, нали? Дори семейството ви не бива да знае истинската причина за присъствието ми тук.

— Не се тревожете за това. Семейството ми се състои само от мен и Мегън.

— Значи не е омъжена? — Можеше да се закълне, че нямаше да зададе този въпрос. — Искам да кажа, нямате ли зет, който може да прояви любопитство към внезапното ви решение да направите ферма за разплод на коне?

— Не, още не, макар че не вярвам да е задълго… Ферма за разплод ли казахте? Означава ли това, че трябва да купувам още животни?

— Няколко кобили… Какво искате да кажете с това „не вярвам да е задълго“? Не е ли свободна?