Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 155

На връщане от сватбата тя се чувстваше нещастна, макар да знаеше, че трябва да се радва заради своята приятелка. Девлин също бе умълчан, вероятно не по-малко нещастен, но по различни причини, и това я караше да се чувства още по-зле. Неговата собствена сватба би могла да бъде също толкова грандиозна, би трябвало да бъде, мислеше си Мегън. Вместо това му се беше наложило да избяга в Шотландия.

Иска ми се да те застрелям.

Мен или него?

Теб. Не, имам по-добра идея. Уволнена си. Не желая никога повече да те чувам.

Защо когато си в лошо настроение винаги си търсиш кого да обвиниш за това?

Не обвинявам кого да е, обвинявам теб.

Божичко, започваше да губи разсъдъка си. Вътрешният й глас не беше отделна личност. Но както обикновено бе прав. Мегън наистина никога не бе склонна да поеме отговорността за собственото си злощастие. Но беше време да се научи да го прави.

На следващия ден тя се върна в Шеринг Крос. Сама. Е, не съвсем сама, защото я придружаваха петима снажни лакеи плюс камериерката й. Дъчи се бе прибрала по-рано същата седмица, като си беше признала, че на тази възраст трудно издържа дълго на лондонската шумотевица и че има хиляди неща за вършене във връзка с подготовката на бала.

Девлин трябваше да придружи съпругата си до дома. В края на краищата, големият бал на Сейнт Джеймз щеше да се състои само след четири дни. Но той се бе отметнал в последния момент, оправдавайки се с някаква работа, която трябвало да свърши предварително, за да може след бала да остане в Кент за около седмица.

Но в момента Мегън беше в толкова подтиснато настроение, че се питаше дали това е вярно. В крайна сметка, работата бе удобно извинение. А и подтиснатото настроение на самия Девлин след сватбата бе продължило да го държи до края на деня. Снощи дори не беше дошъл в спалнята й. Може би сега, когато бе видял колко са щастливи Тифани и Тайлър, той също като Мегън бе осъзнал, че собственият му „полу“-брак не е напълно достатъчен.

Денят, определен за бала, започна с мразовита буря, която, слава богу, бе така любезна да стихне преди гостите да са започнали да пристигат. Това беше и денят, който Мегън беше избрала, за да направи своето признание пред Девлин. Не бе решила единствено дали да го стори преди или след бала. И в двата случая щеше да развали настроението му — ако той въобще се появеше. Защото още го нямаше и Дъчи вече бе започнала да се безпокои.

Мегън прекара по-голямата част от деня в апартамента си. Тъкмо там по някое време след обяд я откри Тифани. Младоженката, омъжена само преди пет дни, преливаше от радост и добро настроение.

— Тайлър отиде право в конюшните. Решил е да купи един от расовите коне на Сейнт Джеймз, но се опасява, че и други гости ще се възползват от поканата за бала, за да сторят същото и че още до вечерта цялата конюшня ще бъде разпродадена. Струва ми се, че тук ще се съберат всички важни особи от висшето общество. Носи се слух, че дори кралицата възнамерявала да се появи. Не можеш да си представиш колко са задръстени пътищата и странноприемниците за насам. Ако Тайлър нямаше познати в района, щяхме да пристигнем посред нощ, защото аз за нищо на света не бих спала във файтон.