Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 154

Джоана Линдзи

— Не съм в състояние да ти опиша какво облекчение ми носят думите ти. С приближаването на сватбения ден ставам все по-изнервена.

Мегън си припомни паниката, която бе обзела самата нея на път за Шотландия. Но нейният случай беше съвсем различен. Тифани бе сигурна в любовта на Тайлър и имаше всички основания да очаква бракът й да бъде безкрайно щастлив. А Мегън все още не беше сигурна в нищо — освен в това, че сега вече на Девлин му харесваше да прави любов с нея.

— Това е напълно нормално. Има си даже и име — предсватбена треска. Аз също съм изнервена заради този проклет бал на Дъчи, но за това няма име.

— Естествено, че има. На твоето му казват „щура паника“…

— Стига — засмя се Мегън. — Не съм чак толкова изнервена. Нали и вие с Тайлър ще дойдете, след като решихте да отложите сватбеното си пътешествие за пролетта?

— Разбира се. Аз ще организирам състезанията по ориентиране…

— Престани, Тиф — засмя се още по-силно Мегън. — Шеринг Крос не е толкова голям.

— Възможно е, но важното е, че поне не си забравила да се смееш. Тъкмо започвах да се чудя.

Мегън въздъхна.

— Съжалявам. Изобщо не биваше да говоря за своите проблеми, когато твоят велик ден е толкова близо.

— Глупости. Освен това не бих се изненадала, ако просто си измисляш проблеми там, където такива въобще не съществуват. Не мога да повярвам, че той не те обича, Мег. Всеки мъж, който те познава….

— Девлин не е като тях; самият той е необикновен мъж. Баба му ми каза, че жените винаги са припадали по него и аз не се съмнявам в това, след като и аз сторих същото. Но той вижда в мен единствено едно разглезено зверче.

— Ти просто ставаш малко нетърпелива понякога.

Мегън се усмихна.

— Не се опитвай да замазваш нещата с красиви фрази, Тиф. И двете знаем, че съм ужасно разглезена.

— Е, и какво от това? — изсумтя Тифани. — Да не би той просто да вдига рамене, когато не получи онова, което иска?

Мегън се закова на място с ококорени очи.

— Сега като ми го споменаваш, си давам сметка, че той реагира долу-горе като мен.

— А-ха. Напълно обяснимо. Ако има някой, който би трябвало да е разглезен, то това е тъкмо един дук. Сигурно още от малък е свикнал край него да кръжат десет бавачки и цяло ято слуги, които да се грижат за задоволяване и на най-незначителното му желание. А ти имаше само една бавачка и баща, който душа дава за теб, така че ако питаш мен, мъжът ти вероятно е много по-разглезен от теб.

— Непременно ще му го кажа — ако изобщо някога успея да се скарам с него.

42

Беше хубава сватба, точно такава, каквато Мегън винаги си бе представяла за себе си. Разбира се, нейната не би била толкова пищна, нито с толкова много гости; само близки приятели и роднини в малката им енорийска църква. Но възможността да изживее това удоволствие бе пропиляна завинаги, когато проклетият й вътрешен глас и проклетото й любопитство се бяха съюзили, за да проведат пъкления си заговор спрямо здравия й разум.