Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 157

Това напомни на Мегън, че самата тя не бе виждала списъка на поканените.

— Колко души си поканила, все пак?

— Около шестотин, но съм сигурна, че ще дойдат всички до един, плюс още някои, които може би съм забравила и които ще се появят, за да ми напомнят, че съм ги забравила.

За около десет секунди настъпи слисано мълчание. Най-после Тифани го прекъсна сухо.

— Добре, че в Шеринг Крос има две свързани една с друга бални зали.

— А аз се чудех защо е така — ужасено прошепна Мегън. — До преди малко.

Дъчи се престори, че не е забелязала предизвиканото от нея изумление. Тя обожаваше изненадите и тъкмо за това не бе написала в поканите причината за бала и не бе казала за сватбата на Девлин дори на най-близките си приятели. За съжаление, сестра й Маргарет беше наясно, и Лусинда бе принудена да не я изпуска от очи нито за миг, защото прекрасно знаеше каква бъбривка е графинята.

— Щях да забравя — каза тя и протегна към Мегън кутията за бижута, която държеше в ръцете си. — Девлин ми напомни да отворя семейната съкровищница и беше напълно прав, макар да не мога да проумея защо каза, че на роклята ти щели най-много да подхождат рубини.

Мегън можеше, но бе избухнала в смях и не успя да обясни как го е излъгала, че роклята й е розова. Дъчи имаше прекалено много друга работа, за да се мае още в стаята на снаха си и да й задава въпроси за странното й поведение, затова само предложи, сбърчила чело:

— Може би трябва да подремнеш малко, скъпа. — И тръгна към вратата.

Но Мегън, която все още не бе изпаднала в пълна истерия — беше само на път — извика зад гърба й:

— Наистина ли ще дойде и кралицата?

— Естествено — долетя през отворената врата.

— Естествено — изпъшка Мегън.

43

— Хайде, направи вече проклетото съобщение, Дъчи, иначе ще станеш свидетел на това как дук Ротстън предизвиква скандал.

Лусинда погледна стреснато внука си, но всичко й се изясни, когато съзря, че е вперил очи в Мегън или по-точно в посоката, в която бе Мегън, защото самата тя едва се виждаше, заобиколена от огромна тълпа млади благородници.

— За бога, Дев, балът тепърва започва. А ти можеш да разкараш тази навалица, като просто поканиш Мегън на танц. Това е позволено.

— Но няма да има полза — изръмжа той, но се отправи към Мегън именно за да я покани на танц.

Дъчи поклати глава след него, без изобщо да предположи, че Девлин е решил сам да обяви новината. Не предполагаше, но го чу. И нямаше как да не го чуе, както, впрочем, и всички останали, защото той преднамерено повиши тон — всъщност, едва ли не изкрещя:

— Извинете ме, господа, но бих искал да потанцувам със своята съпруга.

Дори да имаше някой, който да не е чул, съседът му побърза да му съобщи и само за секунди новината бе обиколила и двете бални зали. Дъчи въздъхна. Край на тъй старателно подготвяната изненада. Но после тя се засмя. Планът й бе провален, но не би могла и да мечтае това да стане по по-добър начин. Скъпото момче беше позеленяло от ревност и това бе повече от очевидно за всеки един от присъстващите.