Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 153

И най-сетне, тя все още искаше своя коняр.

— Не мога да повярвам, че всичко стана точно така, както го беше планирала — каза Тифани с щастлива въздишка, докато двете с Мегън се разхождаха из Хайд Парк. Беше пристигнала в Лондон предишния ден, тъй като собствената й сватба щеше да се състои след по-малко от седмица. — Получи своя дук. Обичаш го. А и той те обожава.

— Да, две от три не е чак толкова лошо, Тиф.

— Какво трябва да означава това?

— Означава, че бих искала да те попитам какво те кара да смяташ, че Девлин отвръща на чувствата ми?

— Разбира се, че им отвръща — уверено заяви Тифани. — Трябва да им отвръща. Нали се е оженил за теб?

— Да, но причината съвсем не беше в горещите му чувства към мен, дори изобщо не може да става въпрос за някакви чувства, ако трябва да бъда точна. — Мегън отклони поглед към езерото, преди да добави неохотно: — Има една малка подробност, която не споменах в писмото си до теб, Тиф. Ще имам бебе.

— Но това е чудесна новина!

— Сега и аз мисля така, но положението беше съвсем друго, когато разбрах, че съм бременна… Защото тогава все още не бях омъжена.

Тифани се закова на място.

— Но… Божичко, нима искаш да кажеш, че сте били принудени да се ожените?

Мегън отново се извърна към приятелката си, но още не се осмеляваше да я погледне в очите.

— Да.

— Хм, нищо чудно, че се съмняваш в чувствата му към теб. Но след това той със сигурност ти е казал, че те обича.

— Нито веднъж.

— Но ти му казваш, че го обичаш. Как реагира тогава?

— Не е вярно.

— Как така не е вярно? Току-що ми призна, че го обичаш.

— Не, имам предвид, че не му го казвам.

— Мегън! Защо?

— Колкото и да бе дълго писмото, което ти написах, в него не успях да ти разкажа и половината от нещата, Тиф. — Сега Мегън й ги разказа с подробности и с леко преувеличаване на места, като накрая заключи: — Така че вече разбираш защо не ми се иска да го застрелям с едно обяснение в любов, особено сега, когато… когато изпитвам такова удоволствие от необичайното ни примирие, че за нищо на света не бих го нарушила.

Бузите на Тифани бяха станали червени почти колкото къдриците на приятелката й.

— Наистина ли е толкова хубаво?

— Много повече от хубаво — отвърна Мегън. Двете с Тифани продължиха разходката си, като кимаха всеки път, когато някой джентълмен им свалеше почтително шапка и подминаваха онези, които просто се спираха и ги зяпваха. — Но не очаквай, че първия път ще ти хареса, поне не всичко. На мъжете им харесва, което е дяволски несправедливо, ако питаш мен. Но нашият жребий е не само да се изправим пред това със страх и невежество, но и да понесем цялата болка.

— Камериерката ми казва, че болката е ужасяваща — каза Тифани. Сега лицето й бе леко пребледняло.

Мегън изсумтя.

— Това момиче явно не знае за какво става дума. Беше по-скоро досадна, отколкото ужасна, и отлетя преди въобще да разбера. В моя случай болката просто ме накара да се опомня, което провали цялото изживяване. Всъщност, за разлика от мен, ти вероятно ще можеш да изпиташ истинско удоволствие.