Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 156

Тифани спря, за да си поеме дъх и Мегън побърза да се възползва от паузата.

— Трябваше да дойдете вчера, за да избегнете блъсканицата, както направи баща ми. Много добре знаеш, че нямаш нужда от покана, за да ми дойдеш на гости. Можеш да идваш когато искаш, и то за дълго, надявам се.

— Списъкът на гостите е толкова голям, че вероятно дори стаите на Шеринг Крос няма да стигнат за всички. Честно, Мегън, съмнявам се дали днес в Лондон е останал и един лорд.

Мегън се засмя.

— Най-малко от теб очаквах да си помислиш, че тази къща може да се окаже недостатъчно голяма. Освен това още преди да замина за Лондон наредих да приготвят една стая специално за теб. Показаха ли ти я вече?

— Онзи миниатюрен мавзолей в дъното на коридора? Да, дори в момента една от камериерките разопакова вътре балната ми рокля. А къде е твоята? Нямам търпение да видя какво си избрала за този толкова важен повод.

Мегън я поведе към тоалетната си стая. Самата тя не изпитваше кой знае какъв възторг по изумителната рокля, ушита почти изцяло по идея на Дъчи, която се бе досетила, че снаха й не е привикнала към екстравагантността, необходима за такъв бал. Резултатът бе разкошна, но много елегантна копринена рокля с цвят на слонова кост и сапфир — а не розова, както Мегън шеговито бе излъгала Девлин, — с изобилие от истински перли, обшити по дълбоко изрязаното деколте и по дългия шлейф, и с китка бели рози, прекрепени от едната страна на надиплената пола.

— Божичко, ще изглеждаш като принцеса — възкликна Тифани.

— Не, само дукеса.

Унилият тон на Мегън накара приятелката й да вдигне вежди. Но Тифани бързо отгатна причината.

— Още не си казала на Девлин, нали?

— Днес ще му кажа.

— И затова се тормозиш толкова, нали? — каза Тифани и отново уцели в десетката.

Мегън се усмихна отпаднало.

— Предполагам.

— Тогава го отложи с един ден. Днес и без това има достатъчно други неща, за които да се притесняваш.

— Какво да отложи? — попита Дъчи, като влетя в стаята. Мегън се опита да отбегне въпроса с въпрос.

— Дойде ли си вече Девлин?

— Току-що, и трябва да ти призная, че скъпото момче ми е доста сърдито. Предполагам, че все пак трябваше да му изпратя екземпляр от окончателния списък на поканените.

— Защо? Да не би да си поканила някого, когото той не харесва?

— Това беше неизбежно, но не е там въпросът. Не, снощи му се е наложило да преспи в някаква конюшня.

— Шегуваш се — недоверчиво възкликна Мегън.

— Казвах ти аз — обади се Тифани.

Дъчи въздъхна.

— Минал е през три странноприемници, но в нито една от тях не е имало и една свободна стая. А било прекалено късно и решил, че не е редно да се натрапва на някой свой познат. Ако беше тръгнал от Лондон по-рано, нямаше да има никакъв проблем… Всъщност, може би пак щеше да има. Той просто не е очаквал такава навалица, макар че не мога да си обясня защо. Може и да не сме организирали бал от десет години насам, но той прекрасно знае, че ние, Сейнт Джеймз, винаги сме се забавлявали царски — когато решим.