Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 152

Трябваше да й каже, че не би анулирал брака им, дори ако не бяха правили отново любов. Може би това най-после щеше да предизвика кавгата, която търсеше.

Девлин отвори уста, за да изпълни намерението си, но в същия миг Мегън се извърна с гръб към него, кимна през рамо към полуразкопчаната си рокля и помоли:

— След като си тук, а камериерката ми не е, би ли закопчал роклята ми?

И той с ужас се чу да казва:

— Бих предпочел да я разкопчея.

Тя се завъртя изненадано с лице към него.

— Сега?

— Винаги.

— Добре.

Не бе възможно да е чул добре.

— Нима ти хареса толкова много, че вече си склонна да го правиш дори с мен?

— Само с теб — отвърна тихо Мегън. Бузите й бяха пламнали.

Естествено, тя бе длъжна да го каже. Той й беше съпруг. Но Девлин нямаше намерение да прави напук на самия себе си просто защото не бил разбрал какво е намислила този път.

Той облада съпругата си насред тоалетната й стая — първия път бързо, защото се боеше, че Мегън може да промени решението си; после изключително бавно и страстно, когато се увери, че тя няма да го промени.

Но все пак трябваше някой път да опитат същото и в истинско легло.

41

От този ден нататък отношенията помежду им се промениха значително. По взаимно, макар и безмълвно споразумение, в спалнята бе обявено примирие. Беше необичайно, но се получаваше неочаквано добре.

Девлин идваше в стаята й всяка вечер и Мегън, без да каже и дума, се отпускаше в прегръдките му. Постепенно тя разбра, че каквото и да си мисли за нея като човек, съпругът й обожава тялото й. Това, че самата Мегън обожаваше неговото, бе вън от съмнение. И макар че тя и Девлин не винаги пазеха пълно мълчание, нито пък се стремяха да го пазят, всякакви сериозни разговори бяха безусловно забранени, защото нищо не биваше да им пречи да вършат онова, което и за двама им се бе превърнало в необходимост…

Извън спалнята се държаха така, сякаш едва сега се бяха запознали. Той престана преднамерено да я отбягва. Тя престана да се чуди как да си го изкара на него, когато бе ядосана за нещо. Започваха да разговарят с все по-голяма лекота. Задаваха си един на друг въпроси за своето минало, на които отговаряха без никакво колебание.

Високомерната снизходителност в отношението му към нея също стана по-малко очебийна, макар че не бе изчезнала напълно. В края на краищата, Девлин беше дук, а не нейния коняр. Но той никога повече не й повиши тон. А Мегън продължаваше да го заслепява с усмивката си.

Започваха да свикват един с друг.

Но това не беше напълно достатъчно.

Мегън знаеше, че тепърва й предстои да му признае лъжата си за помятането и да се надява, че ще успее да го накара да разбере, че го е направила заради него. Тепърва й предстоеше да събере смелост и да му каже, че го обича. Освен това знаеше, че не може да продължава да се държи мило до безкрайност, поне не през цялото време; нито пък да внимава непрекъснато какво казва, само и само да не предизвика кавга помежду им. Просто подобна резервираност противоречеше на истинската й природа.