Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 150

И колко този мъж ме презира.

Снощи не те презираше.

Просто прави любов с мен. Без да иска. Просто така се случи. Тогава защо не направиш нещо, за да се случи отново „просто така“?

Защото това няма да разреши проблемите ми.

Но не би могло и да ти навреди.

— … поне тридесет рокли като за начало — казваше Дъчи. — И, естествено, новата ти бална рокля.

Мегън се надяваше да не е пропуснала много, защото и това й бе предостатъчно.

— Нямам нужда от нови дрехи, Дъчи. Вече изпратих да донесат от къщи всичките ми вещи, а гардеробът ми е доста голям.

Дъчи махна пренебрежително с ръка.

— Няма гардероб, който да е достатъчно голям. Освен това, след официалното обявяване на брака ви на бала, ще бъдеш засипана от посетители, а дукеса Ротстън трябва да бъде винаги на висота. Още ли не си видяла размерите на дрешника в апартамента си?

Беше го видяла и се бе учудила как е възможно тази стая да е толкова голяма.

— Щом настояваш — отстъпи тя недоволно.

— Настоявам. — Сетне вдовстващата дукеса сбърчи вежди. — Ще те оставя сама да избираш дрехите и дрънкулките. Напоследък това страшно ме отегчава. Надявам се, че знаеш кои цветове ти отиват. Имам предвид, нямаш предпочитания към розовото, нали?

Беше така разтревожена, че Мегън побърза да я увери:

— От розовото ми излизат лунички.

Възрастната дама ококори очи.

— Не знаех, че подобно нещо е възможно.

— Не е.

— Ама че си дявол — засмя се Дъчи.

Но сега беше ред на Мегън да се разтревожи.

— Това ще бъде проблем, нали? Косата ми, искам да кажа. Девлин я нарича „ужасяващо червена“. Веднъж ми каза, че дукът — имал е предвид себе си, но тогава не знаех това — не би се появил на обществено място с червенокоса жена. Струва ми се, че точните му думи бяха „жена с възможно най-немодерния цвят коса“.

Дъчи въздъхна. Любовта, изглежда, бе превърнала внука й в пълно магаре.

— Нищо й няма на косата ти, дете. Аз я намирам за невероятно хубава и нито за миг не се съмнявам, че Девлин също смята така. Ако ти е казал обратното, вероятно е искал да те ядоса. Обзалагам се, че ако му съобщя, че възнамеряваш да я боядисаш, той ще ти забрани.

— Идеята не е толкова лоша.

— Тогава ще му кажа.

— Не, имах предвид, да я боядисам.

— Да не си посмяла — скара й се Дъчи. — Нямаш никакво основание да го правиш и ти го знаеш.

Мегън не се и опита да отрича.

— Но той би бил щастлив, нали?

— Единственият начин да го направиш щастлив е да му кажеш, че го обичаш.

— Какво?

Дъчи си беше обещала да не се меси, затова сви рамене.

— Нищо, просто една малка идея.

Но вътрешното „аз“ на Мегън бе достигнало до същата малка идея.

И тъй, защо не му кажеш, че го обичаш?

Много добре знаеш защо. Той ще ми се изсмее и аз никога няма да му го простя.

Знаеш, че старият Девлин би могъл и да се изсмее, но новият Девлин би…

Да? Какво би?

Не знам.

И аз не знам, но няма и да се опитвам да разбера.

Хм, но нещо все пак трябва да се направи. Би могла като начало да предложиш примирие в спалнята и да видиш до къде ще доведе това.

Ще обмисля предложението ти.