Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 148

— Извинявай. Кажи ми какво мога да направя, за да ти помогна.

— Нищо. Нищо не можеш да напра… Прегърни ме, Девлин. — Мегън изумено почувства как опитите му да я утеши постепенно преминават от несръчно потупване по гърба в едва ли не болезнена прегръдка. И тя безсрамно се възползва от това, защото съзнаваше, че той вероятно никога повече нямаше да я държи в обятията си, и защото отчаяно копнееше да остане в тези обятия колкото може по-дълго, макар и за последен път.

Когато тихият му, ласкав шепот се превърна в целувки по слепоочията й, по челото й, по мокрите й бузи, Мегън разбра, че сега вече наистина се възползва от ситуацията, но не я беше грижа. Само още малко. Никога повече нямаше да иска нищичко от него.

Но внезапно тя почувства вкуса на собствените си сълзи — беше я докоснал с устни неволно, но веднага след това го стори още веднъж и още веднъж, и когато Мегън не се възпротиви, Девлин се престраши наистина да я целуне. Тя стисна халата му още по-здраво, за да не би да му хрумне да се опомни и да я отблъсне. Но той не направи нищо подобно. Напротив, плъзна език дълбоко в устата й с гърлен стон, който заглуши стона, изтръгнал се от собствените й гърди.

Ураганът от усещания, които Девлин успяваше с такава лекота да предизвика у нея, се разбушува отново, по-силен от всякога след толкова дълго затишие. Мегън забрави за плана си, забрави, че би трябвало да е дълбоко покрусена. Грижите бяха престанали да съществуват, способността й да разсъждава се бе изпарила. Цялото й внимание беше съсредоточено върху неизмеримото удоволствие, което изпитваше.

И което бе може би единственото нещо, на което обърна внимание. Внезапно усети, че лежи върху нещо меко. Преди малко бе напълно облечена; сега вече не беше. Но тя осъзна всичко това едва когато почувства горещия допир на тялото му върху своето, и то го осъзна съвсем смътно, защото през цялото време Девлин продължаваше да я обсипва с тези магически, опияняващи целувки, които не й позволяваха да мисли.

Ръцете му — до преди малко само утешаващи — се бяха превърнали в жарки главни, които разпалваха огньове навред, където я докосваха. А те я докосваха навсякъде — нежни, възбуждащи, предизвикващи тръпки на наслада по шията й, по гърдите й, по корема й…и най-после по мястото, което се бе превърнало в център на цялата й вселена, мястото, което болезнено жадуваше за неговия допир.

И той не я разочарова. Пръстите му се плъзнаха дълбоко в нея, изтръгвайки от гърдите й въздишка, сетне стон, сетне отново въздишка, и събуждайки у нея копнеж — огнен, неустоим копнеж, който Девлин разпозна безпогрешно. Точно в мига, в който Мегън бе сигурна, че няма да издържи повече, той проникна дълбоко в нея и цялото й същество бе погълнато от огромна, болезнено-сладка вълна. Но не се свърши с това. Тръпки на шеметно удоволствие продължиха да пробягват по тялото й, докато самият Девлин не достигна до оргазъм. Дори после, когато той притихна до нея, тя все още беше като омагьосана и тъй сладостно премаляла, че не бе в състояние да мисли за нищо друго, освен за това как да съхрани още малко това невероятно усещане. Ех, ако и първия път всичко беше толкова… Първия път ли?