Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 149

Мегън рязко отвори очи, проумяла какво се е случило.

— По дяволите, Девлин, защо се любихме?

Въпросът беше толкова абсурден, че сухият му отговор бе напълно оправдан.

— Опитах се да те утеша по един много стар, много изпитан начин.

— Но ти развали всичко. Трябваше да поискаш анулиране на брака. А сега не можеш!

Той се надигна от нея и се изправи с резки, отсечени движения, които й показаха, че е ядосан. Но едва когато навлече халата си и се обърна с лице към нея, Мегън видя по изражението му, че е отгатнала правилно. Девлин определено беше ядосан.

Тя понечи да загърне тялото си с нещо, сякаш искаше да се скрие от яростта в погледа му, но нямаше с какво. Бяха се любили на дивана във всекидневната. Дрехите й бяха захвърлени на пода, достатъчно далеч от нея.

— Това ли се опитваше да постигнеш? — попита той. — Анулиране на брака?

— Разбира се — отговори смутено Мегън. — Това искаш и ти, нали?

— Точно в момента това би било най-голямото ми желание. Но както ти сама изтъкна, вече е твърде късно.

— Не е… ако забравиш, че това се е случило.

— О, не, скъпа моя, нямам намерение да го забравям — хладно отвърна Девлин. — Освен това, възможно е отново да си бременна.

— Не е много вероятно това да се случи два пъти подред — тросна се тя, но вътре в себе си простена, осъзнала, че ще трябва да му каже, че все още е бременна. Но не, не тази вечер.

— Тогава ми позволи да ти го кажа с други думи, зверче — думи, които би трябвало да ти прозвучат познато. Няма да се отървеш от мен, докато смъртта не ни раздели, а аз не възнамерявам да умирам, само за да ти доставя удоволствие. — И той се отправи към вратата.

— Това се казва мило отношение! — извика зад гърба му Мегън.

На прага Девлин се обърна, за да забие още една, последна стрела в сърцето й.

— Нямаше да можеш да запазиш титлата дукеса, ако бе получила проклетото си анулиране на брака.

— Знам това, глупако — отвърна тя, но той вече беше затръшнал вратата след себе си.

40

На следващата сутрин Девлин замина за Лондон. Но Мегън разбра това едва след отпътуването му, когато Дъчи дойде да закуси с нея в малката всекидневна, която бе много по-уютна от голямата. Светлолилавият цвят на тапетите и на тапицерията, обаче, трябваше да бъде променен. Мегън се замисли дали да не се заеме с това, след като бе станало ясно, че ще остане да живее тук. Но не искаше да харчи парите на Девлин.

— Но няма да сте разделени за дълго — информира я Дъчи, — защото ние също отиваме в Лондон.

— Така ли?

— Да. Казах на Девлин, че ще те заведа на пазар. Би трябвало да ни изчака, за да ни придружи, но когато му го споменах, той се начумери. Няма значение. Ще се присъединим към него в градската ни къща.

Горкият човек — бяга от собствения си дом и пак не може да се отърве от мене.

Това са празни предположения. Той беше откъснат от работата си в продължение на месеци. А знаеш колко много мъжете обичат своята работа.