Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 146

— Струва ми се, че за втори път ме обвиняваш в нещо, от което нямам ни най-малка представа.

— Тогава ми позволи да те осведомя — каза Девлин. — Заради теб бях принуден да се погреба в глухата провинция и там срещнах най-красивото момиче, което съм виждал някога. От тогава насетне животът ми се превърна в истински ад.

— Моля, моля — самодоволно го прекъсна Фреди. — Аз наскоро срещнах най-красивото момиче, което някога би могъл да видиш. Не мога да престана да мисля за нея. Нямам нищо против да ти призная, че най-сериозно възнамерявам да се върна в Хампшър, за да поискам ръката й.

— Хампшър? Да не би случайно да има червена коса и тъмносини като нощ очи?

— От къде, по дяволите, знаеш?

— Забрави за намеренията си — почти изръмжа Девлин. — И най-добре въобще си ги избий от главата. Вече се ожених за нея.

— Не се шегувам, Дев.

— Да не би да се смея?

— Не и за госпожица Пенуърти?!

— Същата.

— Ама че работа! — сърдито изсумтя Фреди. — И се оплакваш? Би трябвало да си ми благодарен.

— След като тя презира всичко в мен, освен титлата ми… и конете ми?

— Е, поне има добър вкус. Аз самият харесвам конете ти. — Когато видя, че Девлин се намръщва гневно, той побърза да добави: — Съжалявам, но положението не може да е чак толкова тежко.

— Не може ли? — И Девлин започна надълго и нашироко да му обяснява колко тежко бе положението в действителност.

39

А положението беше нетърпимо. Девлин очевидно я отбягваше. Мегън успя да го проумее преди още да е изтекла и седмица от пристигането й в Шеринг Крос. Ако изобщо се срещнеха, двамата се разминаваха почти като непознати.

Той дори не се бе появил повече да вечеря с нея след онази първа вечер. А и когато все пак се появяваше, се държеше толкова отблъскващо вежливо, че й се искаше да го халоса с нещо, за да провери дали старият Девлин все още съществува, или наистина е бил само маска за ролята, която бе играл. Но не го направи нито веднъж. Просто новият Девлин беше толкова страховит и тъй дяволски надменен и властен, че тя не можеше дори да си помисли да се кара с него, без да изпита детинска уплаха.

Положението наистина бе нетърпимо. Всяка нощ преди да заспи, Мегън плачеше с часове. При това напразно, защото Девлин нямаше и понятие, че е така. Но той бе не по-малко нещастен от нея — нали го бе чула със собствените си уши? И полагаше същите усилия, за да го прикрие.

Положението беше напълно нетърпимо, но Мегън най-накрая измисли как да го промени. Идеята й хрумна, когато чу Девлин да обяснява на Дъчи, че сестрата на Фреди, Сабрина, твърдяла, че е пометнала. Трябваше просто да каже на Девлин същото — че е загубила бебето си. Нямаше да й бъде лесно, защото при самата мисъл, че това би могло наистина да се случи, очите й се насълзяваха. Но така проблемите и на двама им щяха да се разрешат, защото това щеше да му даде възможност незабавно да анулира брака.

Дори съвестта й не успя да я накара да промени непоколебимото си решение. И тъй като Дъчи планираше голям бал за официално обявяване на брака им, се налагаше да не губи време. Бабата на Девлин твърдо възнамеряваше да организира такъв бал, защото бе крайно нещастна, че не е имала възможност да организира сватбата му. Така че Мегън трябваше да побърза и да изпълни решението си, преди да се е стигнало до изпращане на покани до гостите. Колкото по-малко хора знаеха за брака им, толкова по-лесно Девлин щеше да може да продължи да живее живота си. И толкова по-лесно тя щеше да забрави, че е имала глупостта да се влюби в несъществуващ човек.