Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 128

— Вече го направих. Дори ти осигурих и карета.

— Намерил си карета под наем?

— Взех назаем една от каретите на лейди Маргарет.

Мегън изпъшка.

— Ето пак! — Сетне добави решително: — Категорично ти забранявам да злоупотребяваш с добротата на тази жена.

Девлид сведе поглед към нея с надменно изражение, с каквото би се гордял всеки дук.

— Би ли ми казала как по-точно злоупотребявам с нея?

Тя се наведе към него, за да прошепне:

— Тя ще си помисли, че каретата е била заета от… знаеш от кого, и няма да има нищо против, дори ще бъде щастлива, че е помогнала на толкова важна особа; а в действителност няма нищо такова.

— Защо тогава да й отнемам удоволствието, след като нея така и така я няма и следователно дори няма да има нужда от каретата?

Това беше доста добър аргумент, макар и напълно егоистичен.

— И все пак не е редно — упорито каза Мегън.

— Тогава остави го да тежи на моята съвест, скъпа, и бъди благодарна, че няма да ти се наложи да яздиш Цезар с тази тежка кошница в скута си.

Още един чудесен аргумент, за който изобщо не се бе сетила. Тя замълча, макар че се погрижи изражението й да му покаже достатъчно красноречиво, че продължава да не е съгласна.

Измина около минута, но тъй като каретата и конят още ги нямаше, Мегън остави кошницата на земята и забеляза:

— За пръв път споменаваш семейството си.

Девлин я погледна стреснато, но тя се беше обърнала настрана и не видя това.

— Кога съм споменавал семейството си?

— В трапезарията, във връзка с разводите. Не може да си забравил толкова бързо.

Той си отдъхна с облекчение.

— Е, и?

— Значи имаш семейство? Братя, сестри, други роднини?

Не изглеждаше особено заинтересувана, но Девлин вече я познаваше достатъчно добре и знаеше, че любопитството й е по-голямо от това на нормалните хора. Тъкмо то ги бе тласнало, макар и косвено, към този брак. След като веднъж се бе събудило, тя щеше да намери хиляди начини да получи отговор на въпроса си, дори ако Девлин се опиташе да го избегне.

Ако бях го проумял по-рано, със сигурност щях да открия начин да се възползвам от нейното любопитство, каза си той. Да, определено трябваше да помисли върху това. Сега обаче бе по-добре да й отговори.

— Една баба, една пралеля и безброй далечни братовчеди.

— Никакви по-близки роднини?

— От известно време насам — не.

— Откъде е семейството ти? — беше следващият й въпрос.

— От Кент.

— Някъде близо до Шеринг Крос ли?

— Съвсем близо — сухо каза Девлин.

— Предполагам, че това е помогнало да те вземат на работа в конюшнята на дука?

— Би могло да се каже. Откъде този внезапен интерес към моето минало?

— Би трябвало да знам някои неща, след като вече сме женени, не мислиш ли?

— Не мисля. Жената няма нужда да знае всичко за своя съпруг. Нито пък трябва да го знае.

Мегън зяпна.

— Кой казва това? — възкликна тя, като едва не се задави от възмущение. — Мъжете?

Той вдигна рамене.

— Предполагам.

— И ти си съгласен с тази глупост?

Беше му изключително трудно да остане сериозен при вида на слисаната й физиономия.

— Аз също съм мъж. Или поне така ми се стори последния път, когато се погледнах в огледалото.