Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 130
Джоана Линдзи
Ако питаха Мегън, съвпаденията бяха станали прекалено много. Нещо тук определено не беше наред. На всичко отгоре Девлин постоянно хвърляше към нея изпитателни погледи, които само засилваха подозренията й. Маргарет Макгрегър, обаче, изглеждаше толкова искрено зарадвана да го види, че на Мегън сърце не й даваше да развали тяхната „тъй дългоочаквана среща“ с неудобни въпроси. Но си обеща, че ще принуди Девлин да й обясни всичко още в мига, когато останеше насаме с него.
— Какво е това? — възкликна Маргарет, когато Цезар и взетата „назаем“ карета най-после бяха докарани пред входа. — Не ми казвай, че си тръгваш.
— Тръгвам си.
— Не.
— Да.
— Не — упорито настоя лейди Маргарет. — Толкова години ми обещаваш, че ще ми погостуваш. Сега си тук и аз няма да те пусна.
— Аз не съм сам, Маргарет — напомни й Девлин. — И имам задължения. Дъчи дори не знае, че съм се оженил.
— О! — Тя замълча за момент, после се засмя. — Искаш да кажеш, че най-сетне съм научила нещо преди сестра си? Тя ще побеснее, когато разбере. — Графинята се засмя отново, очевидно доволна от тази перспектива. Сетне обаче въздъхна. — Много добре, изглежда, че както обикновено аз съм тази, която ще трябва да дойде на гости. Но пък и без това нямам кой знае колко работа, докато ти вечно си прекалено зает. Не знам как въобще си намерил време да се запознаеш с невестата си, още повече — да я доведеш чак до тук, но те предупреждавам, че очаквам да ми разкажеш всичко, когато дойда в Шеринг Крос.
— Шеринг Крос? — възкликна тихичко Мегън, но никой не я чу, защото Маргарет не беше свършила с наставленията си.
— Сега, когато вече си имаш съпруга — продължи възрастната дама, — не можеш да прекарваш
Тя млъкна, защото Девлин внезапно бе изпъшкал без каквато и да било видима причина. Но преди да успее да попита какво има, лейди Макгрегър стана свидетел на изумителна гледка: красивата млада съпруга на племенника й се нахвърли върху него с всевъзможни грозни обиди и го срита в пищяла, при това доста ожесточено.
Девлин извика, хвана се за наранения глезен и заподскача на един крак. Погълнат от това си занимание, той дори не забеляза, че съпругата му не дочака да чуе нито оправданията, нито упреците му.
— Виж, Девлин, сигурен ли си, че тя би трябвало да язди това животно? — попита предпазливо Маргарет.
— Какво животно? — Девлин се обърна, но Мегън вече пришпорваше Цезар в галоп. — Проклятие, Мегън, върни се веднага!
Не очакваше да му се подчини. Тя не го и стори.
34
Мегън препускаше напред без да обръща внимание на посоката, но не след дълго пътят я отведе до друг непознат град, или по-скоро село, не по-голямо от Тийдейл. Но сградата на странноприемницата — единственото място в селцето, където се предлагаше храна — й напомни, че няма нито пари, нито каквото и да било друго, с което да си купи нещо за ядене. Малкото пари, с които бе тръгнала от къщи, бяха останали в чантичката й, а тя лежеше захвърлена във файтона, заедно с шапката й и с останалия й багаж.
