Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 127

— За пръв и последен път ли каза, Мегън?

Мегън беше прекалено възбудена, за да долови нежността в тона му.

— Аристократите не се развеждат, Девлин Джефрис — информира го тя високомерно. — Ако си се надявал, че по-късно ще можеш да получиш развод, забрави. Няма да се отървеш от мен, докато смъртта не ни раздели, а аз не възнамерявам да умирам и да те оставям да си живееш живота.

Той се засмя.

— Мили боже, идеите, които ти хрумват понякога, направо ме изненадват. За твое сведение, в моето семейство разводът също не се приема за допустим, макар че не знам как една жена, която току-що се е омъжила, изобщо може да мисли за…

— Аз не се чувствам омъжена — прекъсна го Мегън с тих, огорчен глас.

Девлин застина неподвижно, без да смее дори да я погледне. Свел очи към чинията си, той попита предпазливо:

— Искаш ли да се чувстваш омъжена?

Мегън вдигна рязко глава, но видя в позата му единствено безразличие. Какво друго бе очаквала? Беше казал, че когато са правили любов, е останал също толкова неудовлетворен, колкото и тя. Едва ли това бяха думи на мъж, който копнее да дойде в леглото й, нищо че вече имаше пълното право да го стори. Но ако той очакваше, че ще го моли за това, след като я бе отблъснал — толкова жестоко… хм, можеше да си изгние от чакане.

— Не — заяви тя. — Откъде ти хрумна подобно нещо? Вилицата му издрънча в чинията и Девлин рязко стана.

— Глупав въпрос, нали? — каза той, като се отправи към вратата.

— Чакай малко! Тръгваме ли си?

— Да — отвърна Девлин без дори да я погледне.

33

Мегън припряно сви една салфетка, за да прибере в нея храната, което не бе успяла да изяде. Проклетник! Какво му стана изведнъж? Възможно ли бе да е искал да му отговори с „да“? След като я беше отблъснал? Едва ли. А и тя нямаше да рискува да бъде отблъсната още веднъж. Ако я желаеше, трябваше сам да й го каже.

Лицето й се покри с гъста червенина, когато в трапезарията влезе икономът с кошница, пълна с храна за из път. Но като всеки добър слуга, той се престори, че не е забелязал нищо.

— Приятно пътуване, Ваша светлост.

Мегън се изчерви още по-силно. Настина започваше да ненавижда тази титла, за която някога толкова бе копняла.

Тя небрежно пъхна задигнатата храна в кошницата, сякаш това бе нещо съвсем нормално, и се отправи към фоайето, където я чакаше Девлин. Както обикновено, той беше подходящ обект, върху когото можеше да излее раздразнението си, породено този път от смущение.

— Значи ще ме принудиш да си тръгна без дори да ми дадеш възможност да благодаря на нашата любезна домакиня? — попита Мегън.

— Лейди Маргарет гостува при приятели в Единбург и се очаква да се върне не по-рано от утре следобед — отговори Девлин с доста рязък тон. — Наистина ли искаше да я изчакаме?

— И да се изложим на опасността да ни разобличи в случай, че познава истинския дук? — изсъска тя шепнешком, защото икономът все още беше тук, макар да се бе отместил до входната врата. — Разбира се, че не. Можеш да изпратиш да доведат Цезар.