Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 125

— Заведете ме при съпруга ми, ако обичайте — отвърна тя.

— Бихте ли ме последвала?

Мегън очакваше да се качат обратно по стълбите, но мъжът я поведе към една двукрила врата в дъното на фоайето. Оказа се, че тя води именно към трапезарията… към огромната трапезария! Вътре Мегън съзря Девлин, седнал да обядва в горния край на дълга маса и обслужван не от една, а от цели три облечени в униформи прислужници, които не откъсваха очи от него и едва ли не се биеха помежду си за това коя да угоди на желанията му.

Прониза я същото болезнено чувство, което бе изпитала, когато откри Девлин да се задява с Кора в сламата и това никак не й хареса. Тя постоя на вратата в очакване той да я забележи. Но Девлин упорито не я забелязваше и накрая Мегън не издържа.

— Вън! Всички до една! — извика тя, вперила поглед в прислужниците. — На масата вече има повече храна, отколкото този човек е способен да погълне, а и той знае как да се обслужва сам.

Трите момичета като че ли нямаха особено желание да се подчинят на някаква си непозната, особено пък толкова раздърпана и рошава, но един строг поглед от страна на иконома им беше достатъчен, за да побързат да се изнижат тихомълком през вратата.

— Какво ще желаете, Ваша светлост? — попита я икономът.

Проклетата титла отново я накара да трепне.

— Просто малко спокойствие, благодаря. — Когато той кимна, но не помръдна от мястото си, Мегън добави: — Ще седна сама.

Горкият човек изглеждаше толкова смаян от тази идея, че Девлин се изправи.

— Аз ще й помогна да седне, господин Миърс. Но вие можете да донесете още една чаша за нея.

— Много добре, Ваша светлост.

Мегън изчака икономът да излезе и повтори, че ще седне сама, след което се отправи към противоположния край на масата, за да изпълни намерението си.

Девлин се върна на мястото си.

— Май днес си станала от леглото със задника нагоре?

Тя благоволи да го удостои с лека, жлъчна усмивка.

— Имаш предвид онова великолепно, удобно легло, което вероятно е украсявало някой дворец? За същото легло ли говориш?

Девлин въздъхна.

— Добре, зверче, изплюй камъчето. Какво те разлюти този път?

Мегън реши да се спре само на последното му прегрешение.

— Пак си служиш с онази лъжа, нали?

Той отвори уста, сетне рязко я затвори и сви рамене.

— Стори ми се, че е много удобна.

Тя се намръщи и придърпа панерчето с препечени кифлички с масло към себе си. Можеше да се закълне, че Девлин не бе искал да каже точно това.

После попита небрежно, но с неприкрита злост:

— Не могат ли да те арестуват за това, че се представяш за дук?

— Струва ми се, че могат.

Мегън се намръщи още повече. Този проклетник, изглежда, окончателно се беше побъркал.

— Тогава защо упорито продължаваш да рискуваш?

Едната му вежда лекичко се повдигна.

— Да не би да възнамерявате да ме изобличите, Ваша светлост?

— Не ме наричай така! Да, би трябвало да те изоблича и ще си помисля дали да не го направя.

Девлин побутна един поднос с шунка и варени наденички към нея.