Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 107

Защото той не ме обича.

А има ли в теб нещо, достойно за любов? Особено напоследък?

Пак ли заставаш на негова страна?

Да не би да отричаш, че откакто той се появи, се държиш като най-проклетата кучка?

Възможно е, но той сам ме предизвиква да се държа така. Нали не си забравила всички онези случаи, в които ме е обиждал, наранявал или по друг начин ме е карал да побеснея от яд? И не само това. Трябва ли да съм доволна, задето Девлин се жени за мен по принуда?

Не чух самият той да се е оплакал от това, докато ти не се нахвърли върху него с ожесточените си обвинения. Не вярвах, че ще направиш подобно нещо.

Нямаше, ако знаех, че разбивам само собствения си живот. Но не искам да нося отговорност за разбиването и на неговия.

Не мислиш ли, че той би изглеждал малко пo-ядосан, ако смяташе, че разбиваш живота му?

Да, това би трябвало да бъде нормалната му реакция, нали? Но кога Девлин се е държал нормално?

Напоследък ти също не се държиш нормално. Дори не искаш да си признаеш, че всъщност получаваш точно това, за което копнееше — него.

Мегън изсумтя на глас без да съзнава, затова се изненада защо Девлин изведнъж рязко отвори очи и я погледна с вдигнати вежди.

— Какво? — сърдито попита тя. — Нямаш ли си друга работа, ами си ме зяпнал?

Непредизвиканата атака кой знае защо го развесели.

— Опитвах се да поспя, но ти, изглежда си твърдо решена да ми попречиш. Да не би да ти е скучно, Мегън?

— Разбира се, че не. Водя много интересен разговор със себе си.

— Няма нужда да бъдеш саркастична.

— Не съм. Всъщност, трябва да те предупредя, че скоро ще се сдобиеш със съпруга, която често си говори сама. Още не е късно да промениш решението си и да ме върнеш у дома.

— И да пропусна единствения си шанс да се издигна в обществото?

Мегън се намръщи, защото внезапният гняв в гласа му й причини остра, почти физическа болка. Но изражението на Девлин остана непроменено. Очите му отново се затвориха, но тя предпочете да не протестира, стресната от гнева му.

Вътре в себе си обаче, Мегън изстена отчаяно:

Не може ли този човек поне веднъж да реагира така, както се очаква от него? Показвам му, че може би съм луда, за да му предоставя прекрасната възможност да се измъкне от този нежелан брак, а той изпада в ярост.

Този път не очаквай да ти отговоря. Аз съм не по-малко изумена от теб.

28

Прекараха последния ден от безоблачния си живот на неженени хора в крайграничното английско градче Карлайл. На следващата сутрин Девлин — в един от редките случаи, в които благоволи да проговори на Мегън — каза, че до обяд вече ще бъдат женени, защото се знаеше, че Гретна Грийн се намира съвсем близо до границата. Мегън понечи да изрази съмнение дали техният кочияш от Съмърсет ще намери пътя до селцето, защото вече на два пъти се бяха губили, но в крайна сметка реши да си държи устата затворена.

Сега, когато фаталният момент бе толкова близо, тя се чувстваше още по-подтисната и нямаше настроение да спори. Нещо повече, боеше се, че това настроение не само няма да отмине, но и ще се влоши. Защото то не бе предизвикано само от предсватбената треска, обземаща неизменно всички младоженци, макар че определено се дължеше и на нея. През последните няколко дни Мегън бе прекарала значителна част от времето си в размишления за ужасяващата власт, която Девлин щеше да има над живота й след сватбата. С всеки друг мъж това нямаше да е такъв проблем, но с него… Та той дори не я харесваше. И щеше да превърне живота й в истински ад.