Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 105
Джоана Линдзи
Бяха тръгнали заедно с един ратай, който трябваше да върне каретата обратно, защото Девлин възнамеряваше да потърси и наеме „приличен“ файтон. И в Съмърсет наистина бе намерил кола, при това повече от прилична. Беше оставил Мегън да го чака в една странноприемница и не след дълго се бе върнал с разкошния файтон на граф Седжмиър, чийто герб украсяваше вратите, както и с личния кочияш на графа.
Мегън беше погледнала подозрително файтона, принуждавайки Девлин да обясни:
— Казах на графа, че сме били нападнати от крадци, които са отмъкнали всичките ни пари и дрехи, заедно с каретата ни.
— И той най-добродушно и услужливо ти е предоставел собствения си файтон? — недоверчиво бе попитала тя.
— Казах му също, че съм дук Ротстън и човекът направо се чудеше как да ми угоди. Даже ми пробута и кочияша. Виж, аз наистина приличам на Сейнт Джеймз.
— Изглежда си забравил, че аз все пак се запознах с дука. И те уверявам, че изобщо не приличаш на него. — Което трябваше да подскаже на Девлин, че ако според него небето е синьо, Мегън би настоявала, че е зелено.
Но ако не друго, луксозният файтон поне правеше пътуването по-поносимо — за разлика от спътника й. Това, че бяха взели Цезар, също помагаше, защото Девлин често предпочиташе да язди коня, вместо да се вози във файтона.
Мегън искаше да вземат и Сър Амброуз, но Девлин решително се бе противопоставил на молбата й. Още не бяха женени, а вече се държеше като господар. Явно съвместният живот с този човек щеше да е невъзможен. Самото пътуване с него бе не по-малко ужасно. На всичко отгоре щеше да продължи дълго: трябваше да изминат повече от триста мили, за да стигнат до Шотландия и до прочутото селце Гретна Грийн, където от десетилетия насам се стичаха млади двойки — такива, които нямаха търпение да изчакат три седмици, колкото бе минималният срок за един годеж, или такива, които не бяха получили благословията на родителите си.
А Мегън я беше получила. Тази бащина благословия все още продължаваше да я изпълва със смут. Не, всъщност това, което я смущаваше, бе фактът, че баща й изглеждаше искрено
Беше прекалено подтисната, за да е в състояние да приеме с радост този съдбовен ход в живота си. Може тайничко да бе мечтала тъкмо за него, но това, че и тя,