Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 106

Лошото в това инак мъдро решение бе там, че тя не можеше да понася мълчанието, легнало помежду им. И когато то се проточи повече от два дни, Мегън едва дочака да се увери, че Девлин започва да се отпуска в следобедна дрямка, за да каже:

— Има нещо, което не разбирам. Какво може да си казал на баща ми, за да го направиш толкова щастлив от бъдещия съюз между нас?

Той дори не благоволи да отвори очи.

— Казах му, че те обичам, естествено, и че единственото ми желание е да те направя безумно щастлива.

Думите му пронизаха сърцето й като кинжал, защото Мегън знаеше, че не са верни.

— Не виждам нищо смешно.

— Това е един от проблемите ти, зверче. Имаш отвратително чувство за хумор.

— Е, добре, чух шегата ти — доста безвкусна, между другото. Сега отговори на въпроса ми.

— Казах му истината, Мегън…

— Че си ме прелъстил?

— Струва ми се, че беше точно обратното.

— Не беше! — възмутено възкликна тя.

Девлин отвори едното си око и попита:

— Аз ли поисках уроци по целувки?

— Тъкмо това имах предвид и аз — жлъчно отбеляза Мегън. — Исках уроци по целувки, а не по онова, другото.

Той въздъхна.

— Аз поех отговорността за своята вина. Ти обаче очевидно нямаш подобни намерения.

— Защо да имам, когато вината е изцяло твоя?

— Както желаеш — уморено отвърна Девлин и отново затвори очи.

В продължение на няколко минути Мегън помълча мрачно, сетне каза:

— Все още не си отговорил на въпроса ми.

— Може би защото разговорите с теб са твърде вбесяващи, за да имам нерви да издържа докрай. — Когато тя не каза нищо, Девлин отвори очи и видя, че се е загледала унило през прозореца. — Проклятие! — изруга той. — Какво, по дяволите, смяташ, че съм му казал? Признах му, че си бременна от мен. Слава богу, баща ти е от хората, които твърдо вярват, че детето трябва да бъде с двамата си родители — с двамата си истински родители — така че прие охотно предложението ми за брак. Естествено, той би предпочел първо да се състои сватбата, но разбира, че понякога се случва и обратното.

— Необходимо ли беше да му казваш за бебето?

— Ти бе тази, която смяташе, че бебето няма значение, че баща ти просто ще ти намери друг съпруг. Е, сбърка, Мегън. Той предпочита да се омъжиш за бащата на своето дете. Да, необходимо беше да му кажа за бебето, защото трябваше да хвърля светлина върху причината за прибързаната ни сватба.

— Но това не обяснява защо татко беше толкова щастлив — измърмори Мегън.

Девлин сви рамене.

— За разлика от някои хора, чиито имена ще се въздържа да спомена, ескуайърът ме харесва. Той не е недоволен от избора ти.

— Не съм те избрала аз.

— Струва ми се, че той не смята така — предвид на положението ти.

Тя не отвърна нищо, но се втренчи в него с толкова ненавист, че Девлин предпочете да затвори очи, за да избегне погледа й. Мегън отново потъна в мрачното си настроение.

Не така си бе представяла своята сватба. О, да, мъжът на нейните мечти седеше срещу нея — най-красивият мъж, когото бе срещала някога. Дотук всичко беше наред, дори надминаваше представите й. Освен това той бе твърдо решен да се ожени за нея. Това също беше хубаво. Тогава защо бе нещастна, вместо да ликува?