Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 109

Файтонът почти се беше преобърнал. Когато Девлин понечи да отвори вратата откъм наклонената му страна, тя заора в земята, оставяйки отвор от тридесетина сантиметра, през който мъж с неговите размери не можеше да се промъкне. Другата врата в момента се намираше почти над главите им и за да излезе, Девлин трябваше да я блъсне рязко и да се вдигне на ръце, за да изпълзи през нея. Но той се справи с лекота. За разлика от него, Мегън изпита доста по-сериозни затруднения при опита си да подаде глава през отворената врата, за да види какво става. Не беше достатъчно висока и ако застанеше права, не стигаше до отвора, затова се наложи да се вдигне на мускулите на ръцете си, за да надзърне навън.

Файтонът беше спрял в дълбока канавка встрани от пътя, който се спускаше по малък хълм. Явно стремителното слизане надолу се дължеше на наклона на хълма, но той съвсем не беше чак толкова стръмен, че да обясни главоломната скорост на файтона. Мегън погледна по-нагоре и видя, че на върха на хълма лъщи нещо. Тъкмо там се бяха спрели Девлин и кочияшът и оживено разговаряха, клатейки глави.

Тя се огледа наоколо. Слава богу, поне конете бяха добре. Цезар дори не беше излязъл от пътя, благодарение на това, че въжето, с което бе завързан, беше достатъчно дълго, за да не бъде повлечен в канавката заедно с файтона. В същия миг Мегън забеляза, че нагоре по хълма препускат трима мъже и въздъхна облекчено. Идваше помощ.

Ръцете й не издържаха повече и тя се свлече отново в долния край на наклонения файтон. До слуха й достигна тропотът на притеклите се на помощ ездачи, придружен с грубоват говор със силен акцент. Значи бяха шотландци. Изобщо не бе разбрала кога са пресекли границата.

Всеки момент Девлин трябваше вече да се върне и да я измъкне оттук. Но минаха още няколко минути и Мегън започна да губи търпение. Отворът при долната врата може и да бе малък за Девлин, но за нея беше напълно достатъчен. Тя се промъкна през него и скочи на земята. Трябваше й обаче известно време, за да изпълзи от канавката с тези тежки поли, които непрекъснато я спъваха.

— Свинска мас? — казваше в този момент мъжки глас над главата й. После се чу смях. — Представяш ли си, Гилиън?

— Някой фермер не е внимавал, като я е карал към пазара, няма съмнение. Не си ли съгласен, Локлан?

— О, да, така е станало, със сигурност. Но може и да са били рийвъри. Някои от тези момчета са достатъчно дръзки, та да залагат капани за заблудени пътници даже и денем.

— Рийвъри? — Това беше гласът на кочияша.

В тона на мъжа, който обясни непознатата дума, имаше развеселени нотки.

— Бандити, човече. От кой край идваш, та не си чувал за шотландските рийвъри? Това е едно приятно занимание, с което се развличат даже някои от земевладелците, както дребни, така и едри. Само че обикновено се практикува нощем.

Отново се чу смях и Мегън се намръщи. Шотландският хумор определено й убягваше, но слава богу, тя нямаше да остане в тази страна толкова дълго, че да се налага да свиква със странностите на населението й.